Животът нищо не налага на хората. Животът ни е създал свободни. И следването на дадена "дисциплина" да отпадне като нужда. А и всяка дисциплина в крайна сметка е изкуствена.
Не е ли по-добре ситуацията и нейната спонтанност да определя нашите действия, вместо предварително зададени правила на поведение. Правилата на поведение всъщност са обусловености. Това са обсебвания, поробващи съзнанието.


Безпътен, казваш, че ашрамът дава изкуствени правила за изкуствени хора - това е така. Но колко души ти самият би определил каъто естествени? Смяташ ли наистина, че извън ашрама човек е свободен и там липсват зададени правила на поведение? И доколко е свободен човек, който живее в общество, израстнал е и е възпитан в общество? Нима неговото мислене е останало естествено и недеформирано? На него не са ли му натрапени и наложени норми, разбирания и модели на поведение, с който трябва да се съобразява постоянно? И в този смисъл доколко може да бъде спонтанен?

Моля те, уточни, какво разбираш под естествен човек, както и дали за теб спонтанността е липса на дисциплина?

..най-важното в духовното търсене е да не се пренапрегнеш..