Всяко нещо се определя от нагласата. Ако някой отива в ашрама, защото там ще се просветли и големи неща ще му се случат, може да попадне в клопка. Но този начин на живот(в ашрама), се отрича от някой, понеже хората са получили определена обусловеност. Значи, за да я премахне, той изстрелва в другата крайност(н аотричането на ашрама), като целта е по средата някъде двете инерции да се потушат.

Нещата добиват истински вид, когато просто са. Искаш да научиш нещо, отиваш на съответното място. Може да ти промият мозъка...но погледнато и да пресечеш улицата е риск. Наистина един разумен човек, може да използва най- доброто от това, което му се отваря като възможност.

Като каза секса, добре е да се изследват и двете крайности, за да се стигне до някаква относителна неангажираност. Отричането и прилепването е едно и също. Когато пием вода, не го правим на въпрос, но секса го правим. Значи не го приемаме за нещо естествено и това е обусловено от самото програмиране получено от обществото. Харесва ми фразата, че йога е процес на депрограмиране, макар Имаго да може да го обясни по много по- добър начин, в смисъл, какво става точно.

Правилата са само защото не сме зряли. Както религията ги налага и е добре до един момент, понеже предпазват. Докато от друг момент, нещата сами се поддържат.