Малко хора могат да четат по тоя начин. Повечето търсят информация, за да я сравнят с това, което знаят по-рано, правят оценки и т.н. А вътрешния смисъл минава покрай ушите им (ума им не се докосва до него)
Моя Учител казва , че този вид интуитивно четене, което те докосва до дълбините, без дори ума да успее да се намеси, е много важен – така самия текст, като духовно учение ти въздейства, получава се особен контакт, обмяна с едно поле, където Учителя, казал думите, присъства. Това е общение със самия учител, или със самата същност на учението. То започва да ти действа от едно друго поле, извън ума и без да разбереш как, променя твоите разбирания и доли една вътрешна промяна, която не може да се изрази.

Забелязала съм, че то се случва рли една осбена настройка на ума, когато четеш без намесат на ума, нещо като медитация. Четеш – и тросто ставаш Това или си вътре в нещата, за които се говори.