Да проповядваш и да се стремиш активно към ненасилие е също форма на насилие към самия себе си и към другите. (аз съм по духовен от вас, бъдете като мене)
Истината е, че хората живеят в средата на хора които те са си избрали.
В два съседни апартамента може да живеят хора на светлинни години един от друг.
Хората с които се обграждаш са на твоя етап от развитие и ако ти си на етапа на самоутвърждаването чрез кокнкуренция с другите какво ненасилие какви 5 лева. Твоята карма в този живот може да е именно да се научиш да си завоюваш жизнено пространство, конкурирайки се с всички останали. (виж хранителните вериги и вътревидовата конкуренция в природата)
Такъв човек трябва да използва силата си докато я опознае и се научи да я владее. Да го насочваш към ненасилие значи първо да го обречеш на провал сред своите, защото той ще избере за своя среда хора които са му понятни- т.е. конкуриращи се също като него и той няма да се държи адекватно и те ще го стъпчат, т.е. той нама да си научи житейския урок. Защото каквото и да си говорим правим това което ни е заложено.

Човек трябва да прави каквото му идва от вътре и да избира и да бъде избран в средата на тези като него и най-вече да живее на максимума на възприятията и възможностите си, в рамките на нивото на което е.
Стълба не се изкачва с прелитане, но е добре всяко стъпало да се гради възможно най-широко, за да имаш по-добра база за следващото такова, защото стълбата на живота криволичи, рядко горното стъпало е точно над долното.

Аман от учители и мераклии за посредници на хората с това "отгоре"
всичко от което имаме нужда сме самите ние и тези които обичаме и ни обичат. защо е пълно с хора които прочитат 4-5 книжки от раздел езотерика или окултизъм и почват да проповядват какво ли не... направо с цитати от въпросните книжки. Можем и сами са си ги прочетем.

Редактирано от fascinatingoceanid на 29.07.06 18:31.