Re: Какво мислите за Съществуването? / Религия и мистика / Йога

Благодаря ти за допълнението :)
Възхищавам се на познанието ти в областа на Ведите. :))
В книгата си за живота и учението на Чаитаня Mахапрабху може да се намери още една гледна точка.
Съгласен съм с теб напълно, че светът е Брхаман и че всичко е пропито от Бхраман... Но това което не мога да разбера в адваита е какво е празнотата... Опитвам се и не мога... Понякога ми се струва, че това е някък си самоунищожително... Защото в крайна сметка, Ние съществуваме... И това всеки го усеща... Оставам с впечатление, че стремежа за постигане на пустота и сливане с Брхаман би ме накарал да загубя собствената си индивидуалност от което би последвало, че любовта и блаженстово за което се говори биха били само мит... Усещането за постояно нарастващо щастие някак се загубва, защтото нняма кой да изпитва това щастие... Себето вече го няма... Моля те поправи ме ако бъркам в разсъжденията си.

Това което съм чел от философията на Чаитаня, че именно невъобразимото идва от трудният ни опит да разберем как едно нещо може да бъде хем най-малкото и едновремено най-голямото... ачинтя бхеда абхеда - невъобразимо... бехда - както казваш разчупено на малки парчета... и абхеда - слято...
Но все пак това сливане за мен е като сливането на зеления папагал с короната на зеленото дърво.. той е хем едно с дървото хем е отделен от него... Хем е в прегръдките му, хем е нещо по различно...

В книгата Учението и живота на Чаитаня махапрабу от Нараян Махраджа се казва
( http://store1.data.bg/kdham/Books/Teaching%20_of_Mahaprabhu%20_.pdf )

Махапрабху се позовава на факта, че Бог е действителен и следователно Неговата енергия е също
такава. Същевременно добавя: "Действителността на света е относителна, докато тази на
Брахман е абсолютна. Съществуването на Бога не зависи от нищо друго, докато проявяването и
поддържането на света зависи изцяло от Неговата воля. Господ е вечен, но светът не е такъв, в
смисъл, че всяко творение е последвано от съответно унищожение. След него до следващото
творение материалната енергия не се проявява и съществува във фино състояние вътре във
Всевишния. Следователно самата енергия е вечна."
Ведическите писания, като например Веданта-сутра и Таиттирия-Брахмана недвусмислено
твърдят, че Господ създава света от Себе си. Това е доказателство, че Той е материалната и
всяка друга мощна причина за съществуването му. Цитираният от най-различни ученически вериги
стих - "сарва кхалв идам брахман", Всичко е Бог, Брахман, всъщност подкрепя тази теория.
Теорията саткарявад за следствието е органична част както от учението на Шанкара, така и от
това, проповядвано от Махапрабху. Според тях причината и следствието са едно и също нещо,
като последното имплицитно съществува преди появяването си в "предбитието". Но докато за
Чаитаня, следствието е действително, то за Шанкара е илюзорно, тоест несъществуващо.
Философите последователи на учението на Чаитаня наблягат на следната теза: "След като
причината и следствието са едно и също нещо, логично е да няма съществена разлика по между
им." Следователно, след като светът е следствие на божествената енергия мая, той не може
значително да се различава от мая-шакти. В резултат на това, битието е мая-шакти и това е
главна особеност на света. Този факт изключва възможността светът да е илюзия или нещо
несъществуващо. Затова, ако приемем, че светът не съществува, ще изпаднем в противоречие с
твърдението и на Шанкара, че причината и следствието са едно и също нещо.
Обяснението паринамавад на Чаитаня Махапрабху във връзка с въпросите за сътворението се
различава по едно основно нещо от общата теория паринамавад. Според общата теория,
паринамавад означава, че материалната причина за света се трансформира в следствие, а именно
в самия свят: според санкхя философията това е трансформация на пракрити, а според
философията на Рамануджа (вишишт-адваита) това е трансформация на Брахман. Но според
Чаитаня Махапрабху, независимо че Бог е създал света от Себе Си, самият Той в никаква степен
не се трансформира или променя. Същността на Бог не е съставена от части, затова "частите"
всъщност са едно нещо с цялото. Накратко можем да кажем, че творението не може да повлияе
на Бог или да Го промени. А от учението на Рамануджа, Чаитаня се различава и във виждането, че
Бог или по-точно Неговата вътрешна същност, нямат никаква непосредствена връзка със
сътворението на света и с последващото му унищожение, което е плод на външната енергия на
Вишну. Ето защо, теорията на Чаитаня паринамавад се нарича още шакти-паринамавад. Тя
съвпада с учението на Веданта-сутра, което е написано от Вяса Дева. Ведите никъде не твърдят,
че светът не съществува.

Така всичко е един вид реалност и съществуване както самия ти каза по горе..Но за мен няк си бхраман е пълнотата на всичко... А не празнотата му... Съвкупоноста на множество различия в едно море.
А от там вече ние решаваме в кои води искаме да плуваме...
Съглсен ли си?