Думите са като карта на месност. (или като пръст сочещ към Луната- не са самата Луна) Думите сами по себе си не носят преживяване. Да гледаш карта на Карибите и четеш книга за някой карибски рай не е същото като да отидеш там.
Просветлението е преживяване. Няма как напълно да се опише с думи. Това не означава че думите са излишни. Но трябва да се ползват като карти. Описват нещо, но това трябва да се преживее.Просветлението е преживяването на преживяващия.

Това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, това което мисли мислите ни, това което се намира между две мисли – нашият ум. Това е единственото нещо (от будистка гледна точка) което може да ни донесе трайно щастие. Умът ни е с нас, каквото и да преживява. Може да се каже, че външния и вътрешния свят са като картинки на повърхността на огледалото на нашия ум. Просветлението е това което е преживял Буда преди 2500 г и това състояние е достъпно за всеки. Това всъщност е естественото ни състояние. Може да се опише като съвкупност от абсолютно безстрашие (тъй като нищо не може да промени нашия ум), спонтанна радост (радост която не се нуждае от причини, защото от позицията на безстрашието можем да видим богатството и потенциала във всеки и всяка ситуация) а активаност насочена към другите (защото виждаме че и те са като нас и искат да бъдат щастливи и да избегнат страданията ).
Пресветлението се проявява с четири активности и характеризира с пет мъдрости. Просветлението се случва тук и сега, когато не се вкопчваме и не отблъскваме, ако не сме в миналото или в бъдещето, когато виждаме богатство и възможности във всяка ситуация и Буда не е нещо външно а огледало на собствения ни потенциал.

Всички търсим трайно щастие (всеки по различен начин: пари, власт, любов, семейство, деца, приятели... ) и не можем да го намерим защото всички неща са преходни в същността си. Всичко – външния свят (предмети, хора ...) и вътрешния (мисли, чувства ...) е като картинки върху повъхността на огледалото на ума. Буда е преживял единственото ”нещо” което не е преходно – ума. И това преживяване и методите за постигането му са живи и до днес.

Преди да умре Буда е казва нещо което дава представа за учението му:

“Всичко което може да облагодетелства съществата съм го предал, не съм запазил и зрънце мъдрост за себе си. “
и
“Не вярвайте на нито една моя дума, просто защото един Буда я е казал. Проверете всичко сами. Бъдете своя пътеводна светлина.”