|
"...Затова никога не бързай да отговориш с "да" или с "не". Този, който ти дава бърз отговор, е подозрителен. Продължавай да мислиш, продължавай да изследваш. Разумният човек винаги отговаря с голяма неохота. Веднъж някой попитал Айнщайн как различава научния човек от суеверния. Айнщайн отвърнал:
- Ако зададете на суеверния човек сто въпроса, той ще ви даде сто отговора, а ако зададете на учения сто въпроса, той ще се обяви за невежа и деветдесет и осем от тях. За останалите два ще каже: "Аз зная малко, но това знание не е всичко, утре то може да се промени".
Запомнете, научният ум е единственият невинен ум. Суеверният ум не е невинен. Но външно той изглежда като своята противоположност. Суеверният ум изглежда много прост, но не е такъв - той е много сложен и коварен. Най-голямото му коварство е в това, че твърди неща, за които нищо не знае. Човек с такъв ум не знае нищо дори за камъка, който лежи пред прага му, но има натрапчивата идея да доказва, че неговият бог е прав, а твоят - не, и дори може да тръгне да убива хора за това. Ако той не може да обясни дори какво е това камък... А ако той не може да докаже, че неговият камък е мюсюлмански или индуистки, как ще може да докаже, че бог е мюсюлмански или индуистки? А той до¬ри убива хора! И запомни, обръщането към насилието показва, че причината на действията се корени в суеверията. В нещата, за които е достъпно знанието, никога не се стига до свади, невъзможно е. Навсякъде, където съществуват конфликти - не се съмнявайте - това е суеверие, защото чрез конфликта суеверният човек се опитва да докаже, че е прав - други средства той няма. Ако човек се хвърли върху мен и допре меч до гърлото ми. "Кажи, че съм прав, или ще ти отрежа главата" - той може да ми отреже главата, разбира се, но това не доказва неговата правота. Никой никога не може да докаже правотата си, отрязвайки нечия глава. Дори ако всички мюсюлмани се съберат и зверски избият всички индуисти, това никога няма да докаже, че са прави - както и обратното. Те просто ще покажат своята глупост, нищо повече. Нима някой е доказал правотата си с меч? Но това е единственото средство, достъпно за суеверния човек. Какви други средства може да използва той, за да ти каже, че нещо е правилно? Той няма никаква концепция, никога не е изследвал, няма никакви доказателства, няма никаква посока. Той знае само едно - правото на силата.
Това правят всички, това прави целият свят. Не казвам, че с такива действия на насилие се занимават само религиозните лидери; политиците по нищо не се отличават от тях. Правотата на Русия или Америка се установява с използването на водородна бомба - очевидно няма други средства. Това е глупост от същия вид. Нима така може да се реши кой от тях е прав? Как може с насилие да се определи кой е прав? Как да се определи дали Маркс е прав или не? С помощта на меча? Хвърляйки водородна бомба. Чия ще бъде тази бомба? Това трябва да се определи с помощта на мисьлта, но човек още не е свободен да мисли, още е окован от суеверия.
Затова запомни, настоявам не да се разбиват веригите, а да се разделим със суеверния ум, който ги създава. Ако този ум продължава да съществува, не е важно колко вериги ще разбиеш, той ще създаде нови. И запомни, новите вериги ще са много по-привлекателни, много по-любими, много повече ще искаш да си ги носиш. Запомни завинаги, че новата верига винаги е по-здрава от старата, защото нашето умение да създаваме вериги също е станало по-развито, по-напреднало. Често ми идва на ум, че тези, които се занимават с разбиване на суеверия, преуспяват само в това да снабдяват хората с много по-здрави суеверия в замяна на износените - не правят нищо повече. Именно суеверният ум трябва да бъде отхвърлен, иначе ще продължава да въвежда нови суеверия. Стани рационален и убеди другите също да мислят рационално. Да бъдеш рационален означава да мислиш, да изследваш, да задаваш въпроси. Говори само след като си получил нужния опит и с готовност признавай, че опитът ти не е абсолютна истина и пос¬ледна инстанция. Утре хората могат да получат други опити. Може би ще трябва да преминеш през различни опити и не може да се каже твърдо, че това, което ти си изпитал като опит, не е било халюцинация. Затова дока¬то твоя опит не бъде потвърден от много опити, по-добре нищо не говори за него. Затова учените, провеждайки експерименти, повтарят опитите хиляди пъти, карайки хиляди други хора да правят същото и едва тогава стигат до някакво заключение. И дори тогава не достигат до окончателен извод. Човек, който иска бързо да достигне до заключението, никога не мисли. Човек, който бърза да достигне до окончателното заключение, неизбежно се изпълва със суеверия. А всички ние много бързаме."
|
Ошо относно суеверния и научния ум
