себеотдаването / Религия и мистика / Йога

търси в

Клубове

diri.bg


Име
Парола

• Нов потребител

• Забравена парола

Клубове

• Dir.bg
• Взаимопомощ
• Горещи теми
• Компютри и Интернет
• Контакти
• Култура и изкуство
• Мнения
• Наука
• Политика, Свят
• Спорт
• Техника
• Градове
• Религия и мистика
• Фен клубове
• Хоби, Развлечения
• Общества
• Я, архивите са живи

15:53 08.05.24

Клубове/ Религия и мистика / Йога
Информация за клуба

Тема	себеотдаването
Автор	69 (Нерегистриран)
Публикувано	08.06.06 22:32

Преди всичко е наложително да разберем, че светът, в който съществуваме е изграден от три сфери: на материално забавление, отречение и себеотдаване. Понастоящем, ние в по-малка или по-голяма степен се намираме на равнището на забавлението. Земното забавление по своята същност е експлоатация, без която никой не би могъл да съществува на това ниво.

ахаст…ни сахаст…н…мапад…ни чатуш-пад…мпхалгни татра махат…дж‡во дж‡васйа дж‡ванам (ШБ 1.13.47)

“Тези, които имат ръце живеят за сметка на тези, които нямат ръце. Четириногите животни съществуват от тревата и различните други растения. По-големите живеят за сметка на по-малките.” Всичко в заобикалящия ни свят е изпълнено със живот, но без експлоатация никой не би могъл да осигури съществуването на тялото си в него.

Това е природата на измерението, в което се намира експлоатацията. Според третия закон на Нютон на всяко действие съществува равно по сила и противоположно по знак противодействие. Експлоатирайки, ние взимаме заем и за да го погасим, ще трябва да слезем надолу. Затова, в заобикалящия ни свят на експлоатация, ние сме свидетели на това, как толкова много дживи (души) се движат нагоре, после надолу, очаквайки новия си подем или поредно падение. Обществото се опитва да експлоатира всичко и всички до крайния предел на своите възможности. Непрекъснато сме свидетели на това как във всяка сфера на живот, всеки се опитва да живее за сметка на другите. Без това животът в описаното ниво на съществуване е невъзможен, тъй като експлоатацията е неговата природа.

Будистите, Джайнистите, последователите на Шанкара, а и много други се опитват да се измъкнат от примката на експлоатацията и да достигнат до живот, където тя не съществува и следователно няма действия и съответните им противодействия. За да избегнат действието и противодействието, те се опитват да разберат същността на отречението. В своите търсения те достигат до схващане, което определя отречението като състояние подобно на сън без сънища, наричащо се самади. Това е състояние на напълно оттегляне от обективния свят и преминаване на субективно равнище. Така, като не позволяват чувствата им да се проявяват на по-ниското ниво на съществуване, те винаги остават в субективна позиция спрямо него. Това наподобява сън без сънища.

За разлика от тях Ваишнавите, или тези които служат на Върховната Божествена Личност, са на мнение, че има друг свят, изцяло подчинен на себеотдаването. На нивото на земната реалност всяка частица иска да експлоатира творението. На нивото на себеотдаването е точно обратното. Там всеки елемент от творението се стреми да му служи. Ключа за постигането на този живот е да служим на Центъра. Обяснение на това е дадено в Шримад-багаватам с помощта на аналогията при която се поливат корените на едно дърво:

йатх… тарор мла-нишечаненат¦пйанти тат-скандха-бхуджопа±…кх…®пр…Јопах…р…ч ча йатхендрий…Ј…татхаива сарв…рхаЈам ачйутеджй… (ШБ 4.31.14)

Във Ведическата литература ние също откриваме, че се казва: “Опитай се да откриеш този, след опознаването на който всичко ще ти стане ясно.”

йасмин дж¤…те сарвам идавидж¤…табхаватийасмин пр…пте сарвам идампр…птам бхаватитад виджидж¤…сасва тадева брахма (Ведически химн)

Съществува една централна точка. Когато я опознаеш, ще си разбрал всичко, когато я достигнеш, ще си постигнал всичко, което може да се постигне. Целият смисъл на съвета, който ни дават Ведите е да се опитаме да открием този Център. Затова опитайте се да достигнете до Него. В началото, някои може да си мислят че това е смешно твърдение. Те биха се учудили, задавайки си въпроса: “Какво е това, което като го опознаеш и достигнеш си разбрал и придобил всичко? Само луд човек може да твърди подобно нещо.” За да се помогне на тези хора да разберат за какво става дума, в Шримад-багаватам се дава един прост пример с поливането на корените на едно дърво. Той може да послужи за аналогия с природата на Центъра. Поливайки корените на дървото, хранителните сокове достигат до всяка негова част и го изпълват с живителна сила. Друг подобен пример е процесът, при който поставената в стомаха храна поддържа съществуването на цялото тяло. Подобно на това, ако служим на Центъра, ние служим на всички и всичко. Това е възможно и за да го постигнем, трябва да влезем в света на себеотдаването. Затова, избягвайки световете на както на експлоатацията, така и на отречението, вие на всяка цена трябва да се опитате да проникнете в света на себеотдаването. Вашата атма, истинската Ви духовна същност, е част от неговата красива реалност. Тя представлява истинският свят, докато това в което понастоящем се намираме е негово изопачено отражение.

Истинският свят се намира там, където всяка частица се отдава в служба на цялото, представено от Центъра, подобно на всеки атом в едно здраво тяло, който работи за благополучието на цялото тяло. Ако атомът обаче работи сам за себе си, той експлоатира всичко до краен предел. Такава самостоятелна дейност за собствен интерес е определено лоша. Всяка част от тялото и всеки негов атом трябва да се трудят за благополучието на цялата система. A Център има и под негово ръководство това може да стане.

А каква е позицията на Центъра? Тя е спомената в Багавад-гита:

сарва-дхарм…н паритйаджйам…м ека±араЈавраджа (Бг. 18.66)

Кришна казва: “Изостави всички свои задължения (дарма) и просто се отдай на Мен.”

Сега искам да представя тази концепция под друг ъгъл.

Известният немски философ Хегел е поддържал теорията за перфекционизма. Неговата идея е че: “Абсолютната Истина, която е Основната Причина на всичко, трябва да притежава две качества. Тя трябва да е от себе си и за себе си.”

Моля ви, опитайте да се концентрирате върху смисъла на тези думи. “От себе си” означава, че тя е причина за собственото си съществуване, т.е. нищо друго не я е породило. Ако тя беше създадена от нещо друго, тогава то щеше да бъде от първостепенна важност. Затова, за да притежава качествата на Абсолют, тя трябва да бъде анади - вечно съществуваща и несътворена от нищо друго. Абсолютът трябва да притежава това качество.

Следващата Му характеристика е, че Той е “за Себе Си”. Абсолютът съществува за собственото Си удовлетворение, а не за това на някой друг. Ако Неговото съществуване беше с цел задоволяването на някое друго същество, Той щеше да заема второстепенна позиция след тези, които биха били от първостепенната важност, и на които Той би служил.

Затова, за да бъде Абсолютът такъв е необходимо да притежава тези две качества - да е първопричина за собственото Си съществуване и да съществува, за да удовлетвори Себе Си. Или по друг начин казано, да служи на Своята собствена цел. Така че Абсолютът е от Себе Си и за Себе Си. Ако някоя сламка помръдне, това става, за да служи на целите на Абсолюта. Всичко, което се случва е с единствената цел да Му донесе удовлетворение. Ние трябва да разберем, че истинският живот е потока на Неговата лила или Неговите Забавления. Понастоящем, ръководени от лични интереси (семейни, държавни, хуманитарни и т.н.), ние се намираме встрани от Него. Но поглеждайки от гледна точка на безкрайността, ще разберем, че нашият отделен интерес, за който всички понастоящем работим, е само една безмерно малка частица от Абсолюта. Когато, независимо от нищожната си природа, отделните ни лични интереси се сблъскат, ние попадаме в беда. За да избегнем това трябва да изоставим “специалните” си интереси. Излизайки по такъв начин от състоянието си на объркване, ние трябва да се опитаме да заемем позицията си на частици, работещи за каузата на Цялото.

Заключението, което Кришна дава в Багавад-гита е “сарва-дарман паритяджя” - “изостави всички задължения, които смяташ, че трябва да изпълняваш” и “мам екам шаранам враджа” – “се отдай на Мен”.

ахатв…сарва-п…пебхйомокшайишй…ми м… ±уча® (Бг. 18.66)

„Аз ще те спася от всички неприятности, които можеш да си представиш.”

С други думи, Вие трябва да не забравяте да бъдете предани на Центъра. Понастоящем всичките ви индивидуални действия са ръководени от личен интерес. Затова спрете да се отъждествявате със собствения си интерес и се слейте изцяло с интереса на органичното цяло.

В живота виждаме, че ако някой полицай вземе дори само три рупии под формата на подкуп, за да удовлетвори собствените си интереси, ще бъде наказан. Но ако същият този полицай убие много хора в интерес на държавата, той ще бъде награден. Подобно на този пример, ние трябва да знаем, че всичко което правим за удовлетворението на Цялото е добро, а дейностите които извършваме за задоволяването на самите нас или за някакъв друг страничен от Неговия интерес, ще бъдат наказвани. Например, в сферата на индустрията, ние нямаме право нито да взимаме подкуп, нито да предизвикваме стачки и по такъв начин да затваряме предприятия. Ако правим това, индустрията ще бъде разрушена.

Така че нито експлоатацията, нито отречението могат да ни помогнат. Експлоатацията е очевидно нещо лошо, а след като нямаме право и да стачкуваме, заключението е, че отречението също не е нещо добро. В системата на органичното Цяло, общият интерес е този, който кара всеки да се отдаде на Центъра, който представлява и самото Цяло. Когато човек се храни, стомахът разпределя храната до всяко кътче на тялото, в зависимост от неговата потребност. Такава е природата и на Ваишнавизма. Той представлява органичното цяло, а ние сме част от него. Ние притежаваме своите индивидуални задължения във връзка с цялото и в процеса на изпълняването им се състои нашето правилно себеотдаване към Него. Затова не трябва да слагаме храната в окото, носа, ухото си или където и да е другаде освен в стомаха. Само тогава тя ще бъде разпределена правилно из целия организъм и той ще бъде здрав. Всички ние сме частици от цяла вселена и нашето задължение е да работим за Цялото. В това се състои нашата преданост, себеотдаване и предоставянето на съдбата ни в Неговите милостиви ръце. А как можем да постигнем това? Отговорът е: с помощта на свещените писания, многото светци и представителите на по-висшата реалност, които идват, за да ни отведат обратно в света на хармонията.

Религията представляваща най-висшата хармония е дадена от Махапрабу Шри Чаитанядев. Той обяснява природата на преданата обич посредством Шримад-багаватам, който е всепризнатата книга, съдържаща неподправеното заключение на разкритите писания. Шри Чаитаня Махапрабу ни обяснява, че притежаването на енергия или сила не е най-висшето нещо - знанието стои по-високо. То притежава способността да управлява силата, като това може да ни донесе някакъв положителен резултат. Но по-нататък ние трябва да осъзнаем, че знанието също не е всичко на този свят. Над него стоят любовта и искрената привързаност, и те са най-висши. Нито знанието, нито силата могат да ни донесат удовлетворение. Това е по силите единствено на обичта.

Милостта е по-висша от справедливостта, която съществува само там където има нужда от закони и правила. В царството на Абсолютния Автократ, който е и Абсолютното Добро и дума не може да става за съмнение в Неговата идеална същност. Той е Абсолютното Добро, Абсолютната Обич и Искрена Привързаност, които са нашият дом. Затова нека се върнем обратно при Бог, обратно в къщи. А какво всъщност означава това “в къщи”? Това е мястото, където осъзнаваме, че сме заобиколени от доброжелатели. Там ние не се интересуваме от собственото си благополучие, но има много други, които ще се погрижат за нас. Там в действителност цялото творение ще се грижи за нас. Това е характеристиката на атмосферата, която цари в нашия истински уютен дом. Това е мястото, където живее Абсолютът и където ние можем да се присъединим към преданото служене на Него, което представлява и най-висшата позиция за нас. Тогава ще можем да видим привързаността, обичта, хармонията и красотата, които съществуват там. Всички тези качества са близки помежду си и съставляват природата на Върховната Причина - Върховното Добро. Колко радостно е, че ние трябва да отидем там.

До момента, злоупотребявайки със свободната си воля, по някакъв начин сме се движили встрани от правия път. Сега обаче сме повикани: “Елате у дома, обратно при Бог, обратно вкъщи, където се намира най-висшият идеал, където е земята на любовта.” Това е обобщено накратко в цялата концепция за Кришна, която се съдържа в Шримад-багаватам и Багавад-гита. Това е същата концепция, която ни е дал и Шри Чаитанядев. Шри Чаитаня Сарасват Мат[1]и Цялата Гаудия Ваишнава Сампрадая проповядват единствено и само нея. Те казват: “Отиди при Центъра. Използвай живота си за пълно себеотдаване на Центъра, който стои над всички закони. Той е всемилостив, предан, любящ и красив.”

Това е основното разбиране на религията Ваишнавизъм, Багавад-гита и Шримад-багаватам. Достигайки до него ние преминаваме през кратката история на всички религиозни схващания, които включват в себе си теорията за експлоатацията, отречението и себеотдаването. Те представляват трите нива на съществуване, като нашата душа принадлежи към света на себеотдаването. Всички ние сме отдаващи се частици, които са злоупотребили с мъничкото свободна воля, която притежават и затова сме влезли в света на експлоатацията. Буда, Джайн, Парешанат и други са помогнали на тези, които искат да се оттеглят от този свят. Те са им дали знанието как напълно да се освободят от примката на експлоатацията, която представлява действието и следващото го противодействие. Според тях, след оттеглянето си от нея, душата може да живее щастливо. Но за съжаление, при предложения от тях процес остава възможността тези души, които го следват отново да попаднат в същия капан. Затова истински освободени души са само тези, които живеят в света на себеотдаването и са негови частици. И когато се опитаме да разберем какво хармонизира техните действия и поддържа съществуването им в истинската реалност, ще видим, че всички те работят за Цялото, което се представлява от Абсолютното Добро. Ние съществуваме, за да видим всички тези неща и затова човешката форма на живот е толкова ценна. Като се възползваме от връзката си със саду или светците, които са посредници на Божествеността, ние трябва да направим всичко възможно, за да се измъкнем от оковите на сегашното си състояние и да влезем в земята на обичта, привързаността и себеотдаването.

взето от http://www.vaisnava.org/index.pl/books/home_comfort

това е част Първа

има и още части за интересуващите се!

Цялата тема
Тема	Автор	Публикувано
себеотдаването	69	08.06.06 22:32
Re: себеотдаването	KripadhamDas	09.06.06 11:49

Клуб :

Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg

За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.