Я, можел си да бъдеш и готин Макар, че пак говориш като 'праволинеен йога философ'. Пък и всичко трябва да има сотериологична функция, иначе е безпредметно да се занимаваме, затъваме в самсара...

Съгласна съм с обяснението ти. Боравиш елегантно с идеята, но изпускаш един момент, който ми попадна случайно. Идеята е, че филтрацията на приходящите стимули е жизненоважна за запазване на трезвия разум и при нормален човек голяма част от потенциално входящата информация бива своевременно прекъсната. Но има една под-идея, според която, ако нисколатентната инхибиция е налице при човек с IQ доста по-високо от средното /а не при маймуна с вероятно доминиращо образно мислене/ и той има активна нагласа за решаване на проблеми, то това би могло да отведе до състояние доста противоположно на психотичното... Щом не си запознат, най-вероятно е само хипотеза, но все пак остава интересен и отворен проблем. Поне за мен.

Та, можем ли да погледнем към един друг модел, който ми се върти последните няколко дни. Не към разсейваното равнище на съзнанието /викшипта/, а към едно овладяно внимание. Което от своя страна е способно да подсигури нужната бдителност, така че да може да се активира целия наличен капацитет необходим за преработката на постъпващата информация. Ако е възможно да разширим малко, чрез отработена способност за групиране и/или други системни тренировки, 'гърлото' на краткотрайната памет, и увеличим нейния обем над горната граница от 9 айтема. Като в това разширено пространство закрепяме, вече достатъчно устойчиво, частичните резултати от извършените сложни умствени операции. Същевременно да прикрепим към тази маса и 'ейдетична' способност за съхранение и репродуциране на представни и абстрактни единици и включим това към процеса на диагностициране на решавания проблем. Тук можем да прибавим и флуидната течливост на свободните асоциации, като противовес на функционалната фиксираност /сковаваща нагласа работните единици да бъдат разглеждани единствено в затвърдените си линии/. Ако към етапа на генериране на решения прибавим освен проба-грешка, алгоритъм, евристика и не дотам спонтанни инсайт процеси - чиято поява е предизвикана от предварително автопрограмиране и подпрагово опериране с множеството локализирани и съхранени айтеми. Можем също, в критичния етап на оценка на разгърнатите решения, да отслабим емоционалната въвлеченост.

Знам, че е много опростен модел, но мисля, че виждаш скелето. И се чудя, ще бъде ли това 'информационен шок', ще може ли нервната система да го поеме и как можем да я предпазим от изгаряне.


'Йога-даршана' не съм я чела, макар да съм чела за петте равнища на съзнанието. Истината е, че я взех преди време, но ми е доста трудно четивна и нямам месеци и месеци свободно време, което да отдам на едвам различимо предвижване по редовете... А и това, което ми дава Brahman понякога ми е в повечко Паринамите ми ги обяснява вече повече от 10 часа и сме още в началото на разбирането Хубавото е, че той е търпелив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите