Веднъж седях в магазина на един месар. Той бе много добър човек и аз го посещавах от време на време. Беше вечер и той точно щеше да затваря магазина, когато влезе един мъж и поиска пиле. Аз, знаех, че всичко е продадено, защото минутки преди това той ми го бе казал – знаех, че е останало само едно пиле. Така че много щастлив той влезе вътре, донесе пилето хвърли го на кантара и каза: “Това ще струва пет рупии”. Мъжът каза: “Много добре, но ще имам гости, ще дойдат много приятели, а това пиле изглежда твърде малко. Бих искал да взема някое малко по-голямо”. Знаех, че вече няма пилета, това бе единственото. Месарят се позамисли малко, взе пилето вътре в стаята, постоя малко, взе пилето отново, хвърли го на кантара – същото това пиле – и каза: “Това ще струва седем рупии”. Мъжът каза: “да ви кажа, май ще взема и двете”. Тогава месарят изпадна наистина в затруднено положение.
И Тантра поставя цялото съществувание в подобно трудно положение. Тантра казва: “Ще взема и двете”.
Няма две. Омразата не е нищо друго, освен другата страна на любовта. Гневът не е нищо друго, освен другата страна на състраданието, а насилието не е нищо друго, освен другото лице на ненасилието. Тантра казва: “Да ти кажа, май ще взема и двете. Приемам и двете.” И изведнъж чрез това приемане се получава трансцедентиране, защото няма две неща. Насилието и ненасилието не са две различни неща. Гневът и състраданието не са две различни неща. Любовта и омразата не са две различни неща.
Ето защо, макар и да знаеш и да наблюдаваш, ти си толкова несъзнателен, че не разпознаваш този факт. Любовта ти за секунда може да премине в омраза. Как би било възможно това, ако те са две различни неща? Не е нужна дори секунда: в този момент обичаш един човек, в следващия го мразиш. На сутринта обичаш този човек, до следобеда го мразиш, вечерта отново го обичаш. Тази игра на любов и омраза няма край. Всъщност любов и омраза не са правилните думи: любов-омраза, гняв-състрадание – това са едно и също явление, а не две различни явления. Ето защо любовта може да се превърне в омраза, омразата в любов, гневът може да се превърне в състрадание, състраданието – в гняв.
Тантра казва, че разделението идва от ума – тогава започваш да се бориш. Първо създаваш разделение – осъждаш единия аспект, а другия оценяваш положително. Първо създаваш разделение, след това създаваш конфликт и накрая се оказваш с проблем. И ще имаш проблеми. ...
Аз съм тук. Откъде знаеш, че наистина ме има? Може би съм просто съновидение – може би сънуваш че съм тук. Каква би била разликата между това да ме сънуваш и действително да ме виждаш? И как ще направиш разликата? Какъв е критерият? Защото дали ме има или не – яма никакво значение – ти ме виждаш вътре в ума си. И в двата случая – съновидение или реалност – очите ти поемат лъчите вътре и умът ти си прави интерпретация и решава, че има някой. Ти никога не си виждал действително човека, а и не можеш да видиш.
|