Според едно традиционно предание в началото на съзиданието, когато хората били душевно чисти, учението (на Веданта) се е предавало много лесно от Учител на ученик. Начинаещият отивал при Учителя с наръч дърва за огнището и с молба да бъде приет за ученик. Наръчът дърва символизирал готовността на Садхака (практиканта) да служи вярно на своя наставник. След като ученикът прекарвал съответен период на предена служба, Гуруто му предавал цялото учение на Веданта, което се състояло само от четири изречения. Ученикът размишлявал върху тяхното значение и не след дълго постигал просветление. По-късно, когато душевната чистота на хората намаляла заради многобройните им желания, (васани) станало невъзможно само с четири изречения да се предаде цялото учение. Налагало се да се напишат обяснения към тези четири изречения. Така били написани четирите Веди. Още по-късно, когато душевната чистота на хората отново се влошила се наложило да се напишат обяснения към четирите Веди. Така били създадени Упанишадите, философията на Веданта, Брахма Сутра. А когато хората не можели вече да разбират и значението на Упанишадите се наложило да се напишат двата велики епоса на Индия, Махабхарата и Рамаяма, Пураните - сборници от множество предания и митове. От тогава насам се появяват от време на време гиганти на мисълта, като Ади-Шанкара-Ачария, които да обяснят всички тези писания.

Дали това предание е истина не е важно, но е факт, че ядката, сърцевината на Ведите и Веданта са четири велики изречения или изявления - четири Махавяки. Те са:

1. Праджнанам Брахма - БРАХМАН ТОВА Е ВИСШИЯ ПРИНЦИП НА ПОЗНАНИЕ (Айтрея упанишада - 5.3.)

Това изречение или изявление - Вакя - е основата на Риг Веда. Тя се нарича още Лакшана вакя - дефиниционно изявление. Тази Махавакя дава дефиниция на висшата обективна реалност наречена Брахман. Брахман или Бог не може да стане обект на познание, тъй като е познавателния принцип, с който може да се познае всичко. Например, маса или стол са предмети, които могат да станат обект на възприемане от очите; очите могат да станат обект на възприемане от ума; ние можем да бъдем съзнателни, да сме будни по отношението на това какви мисли, възприятия, настроения или чувства има в ума ни. Но ние не можем да сме будни за нашата будност, не можем да сме съзнателни, за нашата съзнателност. Тази Чиста Будност, това чисто съзнание е това, което се нарича Брахман.

2.Тат Твам Аси - ТОВА СИ ТИ (Чхандогия упанишада - 6.8.7.)

Тази Вакя е основата на Сама Веда. Тя се нарича още упадеша вакя - изявление на съвет. Думата “това” се отнася за индивидуалното необусловено съзнание наречено Атман. Това е нашето истинско Аз, това е чистото индивидуално съзнание, това е онази будност в нас, която е незамърсена от каквото и да е желание, стремеж, оценка, сравнение и т.н.

3.Аям Атма Брахма- ТОЗИ АТМАН Е БРАХМАН (Мандукя упанишада - 2.)

Тази Вакя е основната ядка на Атхарва Веда. Тя се нарича още абхяса вакя - изявление за практикуване. На този етап ученикът чрез шравана, манана и нидидхясана открива идентичността между индивидуалното необусловено съзнание Атман и общото космично съзнание Брахман.

4.Ахам Брахма Асми - АЗ СЪМ БРАХМАН (Брхадараняка упанишада - 1.4.10.)

Тази Вакя е сърцевината на Яджур Веда. Това изречение се нарича анубхава вакя - изявление от опитност. Постигайки крайната цел просветлението, откриването на истинското Аз, ученикът заявява с увереност идентичността си с Брахман (Бог). И това не е себична самоувереност, а следствие на задълбочен анализ и практическа опитност, които са довели до разбиране, до преживяване същността на Аз-а, на Атман. Ученикът различава и отхвърля всичко, което е променливо и непостоянно като “не-Аз”. Тялото ума, интелекта, всички желания, всички знания, се категоризират и отхвърлят като “не Аз”. Онова, което остава е познавателния принцип, чистото необусло¬вено съзнание (Чайтаня), Атман, което е идентично с всеобщото космично съзнание Брахман. Ученикът (Шишя) се идентифицира с чистото съзнание (Чайтаня), което не е оцветено от никакви желания, емоции, знания, мнения и т.н., което е чиста будност незамърсена от планове за бъдещето или мисъл за миналото, което е едно и също във всички живи същества. По този начин той се идентифицира с всички живи същества, страданията на другите стават негови страдания, радостите на другите стават негови радости, знанието на другите става негово знание, незнанието на другите става негово незнание. Практикантът (Садхака) разбира, че страданията на другите хора се дължат на тяхното невежество на тяхното непознаване на Атман така, както неговото невежество е било причина за собственото му страдание. Йогинът се е идентифицирал с вятъра, морето, небето, звездите, с тоталността, с цялата вселена, но в крайна сметка, след като е разбрал илюзорността на всичко това отива отвъд всяка идентификация и Единственото, което остава е Атман или Брахман - сърцевината и същността на всички илюзорности.

Редактирано от Brahman_ на 30.03.06 23:12.