|
Бай Оро писа:
Когато пишеш - споделяй своето виждане/мнение по повод на едно чуждо мнение а НИКОГА ОТНОСНО АВТОРА МУ. Така се получава един интелигентен диалог или дебат между интелигентни европейци. И става много интересно. И обогатява.
Глупавата етика на така нареченият цивилизован и демократичен западен свят. Това може да е добро правило за политиците, за поповете, светците, гурувците, но не е добро правило за хора които са посветени да търсят истината и не са готови на никакви компромиси. Защо?
Първо защо да не се споделя мнение за даден автор? Защото автора ще го вземе навътре много, ще се обиди  
Защо ще се обиди автора? Защото егото му пречи, защото се мисли че е безгрешен! Ако автора гледа на себе си трезво, той ще си каже че е възможно да се сгреши. Защо не? Никой не е безгрешен. Някой друг му посочва грешка, и той трябва да бъде благодарен за това, а не да се обижда. Освен това не се знае, може би този който му посочва грешката самият той да греши? Просто трябва да се погледне по хладнокръвно на мнението, да се прецени, да се прегледа и ако има нещо вярно да се вземе и да се използва. И да се коригират грешките. Това е правилната реакция!!
Вместо това са разпространени идиотските мнения че отделната личност е „БЕЗГРЕШНА” и е света вода ненапита. Не може да се критикува току така един светец. Прието е също че човек е една статична непроменлива величина. Като направи един път едно добро, и става светец и така си остава цял живот. Това не е вярно. Личността на всеки човек е нещо постоянно променящо се. Днес сме едно утре сме друго. Ако днес някой е лъжец, и мошеник, утре може да стане светец, и обратно, ако днес е направил една добра постъпка и го мислят за ангелче, утре може да стане дявол.
Какво лошо има тогава да се каже право куме та в очите, на Шибендо, или Нирмала Деви, или на Прем Креват, че лъжат и мошеничестват? Нищо лошо няма в това. Ако Сай Баба наистина повръща златни яйца с диаманти, нека го докаже, нека се усъмнят в него, нека да го подложат на проверка. Нека проверят от къде са самолетите и дворците на гуровците. Нека проверят и думите им, защо не. И след това ще се установи кой прав и кой е крив. Всеки има право на мнение за всичко.
Само че в системата на индийските гурвци е пълен комунизъм. Гуруто е като първият секретар на партията, БЕЗГРЕШЕН! Никой няма право да пита, да се съмнява, да изказва свое мнение, да мисли самостоятелно. Пълна диктатура, пълен комунизъм. Комунистите могат само да завиждат на подобна абсолютна диктатура!
Аз не гледам на Прем Креват като на САТ ГУРУ! Аз гледам на него и останалите като на обикновени хора. Днес може да са тарикати и мошеници, утре може да се поправят, защо не. Нека да им кажем това което мислим за тях.
Мнения могат да се изказват, за всичко и за всеки. Въпроса е как се реагира на подобно мнение? Дали тези които изказват мненията, и тези които ги слушат, имат достатъчно доблест и смелост, и липса на его, да погледнат обективно на всичко?
Само когато се говори обективно, без да има пристрастие, когато се обменят мнения, без да има сляпа привързаност и поклонничество пред авторитет може наистина да се постигне някаква истина.
Една забележка: Когато човек не е дорасъл, когато е все още с детски ум, когато все още идентификацията му с желанията е твърде силна, за такъв човек не трябва да се подхожда директно. Трябва по заобиколен начин да му се казват истините. Няма да може да ги поеме направо.
Както едно дете когато плаче за някой играчка, не може да му се каже директно истината. Трябва да му се даде бонбонче. По същият начин и с Бай Оро. Той не е готов да поеме истината, трябва му бонбонче. Трябва му по „цивилизован” начин да му се подхвърли, че виждаш ли там нещо може да бъркаш малко? И след това да го похвалят веднага!! Да не му спадне ентусиазъма
|
За етиката във Форума
