На гости у дявола

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент
Покани ме дявола, старият дявол
в дома си на чаша абсент.

Свещта очертаваше острият профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе мил и засмен
и маха с ръка той - ин вино веритас
Ще бъда пред теб откровен.

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега
венчах се за земната истина свята
но тя увенча ме с рога.

Възпламнал от ревност и в силна омраза
за своята стъпкана чест
човешката чест неуморно аз газя
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих със подвизи чудни да блесна
умирах по сто пъти в бран
но винаги рицар на кауза честна
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян веднъж в булеварда
бидейки безмерно злочест
Издигнах над себе си ясна плакарда
"Човек без капчица чест"

Но чудно - презрение няма ни капка
посрещат ме вред с интерес
Любезно отвсякъде свалят ми шапка
"Без чест ли си? Прави ти чест!"

Един господин ме прегърна, "Ах, братко
и ти ли? Ех кой да те знай."
Две хубави дами ми казаха сладко
"Елате в нас утре на чай"

И ето ме - важен, блестящ, елегантен
богат като истински крез
и знам аз - лъжец съм, крадец, интригантин
безчестник, но винаги с чест!

И дяволът млъкна, наля от абсента
сърдечно се чукна със мен
и пускайки пушек на синкави ленти
прониза ме с поглед зелен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите