|
|
| Тема |
 За морала в йога |
|
| Автор |
Brahman_ (:-)) |
|
| Публикувано | 24.02.06 14:24 |
|
|
|
Пускам тази тема тук защото смятам че Културата на Вълка е далеч по добра от културата на Дънов!
…но от къде човек да предположи, че си четящ…
Голяма работа че някой си там знаел един език, много ти се е раздуло егото. Бил „четящ” хехехе я ги зарежи тези глупости, може да ползва човек някой си език и толкова. Защо трябва да го характеризираш като ЧЕТЯЩ? Изглежда защото се поставяш в неговата група и автоматично слагаш себе си по на високо от другите!! Май е его??
Както и да е писал си там следното:
Raids and vengeance were an honorable way of life among the tribes of this region.
Нападение (с цел обир) и отмъщение са били почетен начин на живот сред племената в този район.
Та си мисля, че това обяснява поне от части, защо Индианците не са постигнали напредък в тяхното общество. И защо европейците са бутнали по напред. Моралните закони са тези които са гръбнака на едно общество. Колкото са по съвършени моралните закони, толкова обществото е по развито, по добро, по напреднало. Там където цари обир, лично его да се проявява някой като герой, като бабаит, напредък няма. Има застой и гибел накрая. Нещо повече, дори и бабаитство няма. Защото човек е обществено животно. Ако обществото не е силно, отделните индивиди в това общество също не са силни. Едно здраво общество дава възможност на отделният човек да расте, да се развива, далеч по добре. Само в обществото човек може да постигне наистина много. Като отделна личност, колкото и да е бабаит човек не може да организира експедиция да открие Америка, да отида на луната и т.н. Нито пък може да напише Махабхарата, Илиада, Ромео и Жулиета. Не може да отиде на олимпийските игри и да спечели златен медал. И т.н.
Та в този смисъл искам да кажа че ЙОГА освен всичко друго е и наука за това, как да се изграждат морално етичните закони и в обществото и в отделният индивид. Йогите разбират, че установените в момента морално етични закони – Юга Дхарма, са нещо непостоянно временно и несъвършено. Те ги следват, съобразяват се с тях, но не се придържат сляпо към тях, и когато се наложи не ги следват. Липсата на привързаност към традиции, към обичаи, към вярвания и идеали е онова което позволява да се издигнат над тези закони. Така те могат да видят необходимостта от промяната на тези закони, с цел да се промени обществото, и да има общо движение напред към нещо по съвършено.
Не трябва да се проявяват привързаност към стари „индиански идеали” за колко е хубаво човек да обира другите защото е по силен или по бабаит! Вярно е, че звучи много „героически” и дори сантиментално по доброто старо време на индианците, но това също е привързаност също е егоизъм. Пък и не само при индианците е имало подобен период на бабаитство, и в Европа също го е имало. Привързаността дори и към такива „геройства” си е пак привъзаност!
Редактирано от Brahman_ на 24.02.06 14:29.
| |
| |
| 
|
|
