Виждам, че има доста заблуди относно йога, ширят се фантазии и неразбиране.
Затова ще кажа няколко важни теща накратко. Защото в многото думи същественото се губи и особено начинаещите нямат ясна представа за йога.
Ако сте разбрали, йога е работа с ума. И има 4 стадии:
1.започва се с откъсване от чувствата и страничните отвличащи неща.
2.Вниманието се съсредоточава в един обект (това е концентрацията), като се изключват всички останали идеи и умствени движения.
3.След това следва продължително потопяване (потъване) на ума в този обект
4.и накрая (най-важното, което не се разбира) обръщане на ума навътре в себе си, потъване в себе си. При което умът е откъснат от всяка външна активност.
Това е единението, самадхи – единния, нераздвоен Ум(Съзнание).
Целта на тази практика е откъсване на съзнанието от външния свят, както и от менталното съдържание за постигане на единение с Божественото Битие.
Затова в първите 3 стадии се използват ментални средства за поддържане на ума закован на едно място. Умът е свикнал да скача от един обект на друг, а така вниманието се държи само в едно нещо и което е много важно – това трябва да представлява някаква идея на Божественото (име, форма, мантра) при което мисълта се съсредоточава в познанието и обожанието на Бога.
С помащта на такова съсредоточаване върху идеята, съзнанието след това преминава от идеята в реалността. -Успокоения, умиротворен, вече цялостен и погълнат в себе си ум се потапя в Реалността.
Това е традиционния метод на йога.
Но има и други, някои от които са насочени повече към успокоение на ума, отколкото към поглъщането му навътре в себе с. – например, метода за просто наблюдение на ума, с цел да се изтощят разсеяните мисли и безбройните желания, цели, стремежи, навика на ума да бяга от настоящия момент, да фантазира.
Или друг метод, който действа много ефективно, бързо откъсва ума от външните неща и го кара да се обърне навътре в себе си (методът на самоизследването), където напълно спокойния ум отразява само чистото Битие (свръхсъзнанелно състояние, когато съзнанието осъзнава само себе си).
Методите малко се различават, но целите и резултатите трябва да са едни и същи.
Важното е да се разбере, че концентрацията, медитацията и самадхи, соито са състояния в които се влиза и излиза не са крайната цел – трябва да се постигне стабилно, неизменно състояние, от което съзнанието не може да се отклони, въпреки че умът ще продължава да работи и човек да действа в света.
|