|
Религията и невежеството и суеверията са били в винаги водещи в зараждането на разума. Както исторически, така и в отделният човек.
Грешка.
От невежество и суеверия разум не се появява, нито в исторически план, нито в отделния човек. Фактически хората създатели на това , което днес наричаме разум не са били особено религиозни.
Но общо взето сме по добре днес.
Грешка.
Днес не сме по-добре. Бройката на невежите и суеверните днес не е по-малка от тази в средновековието. Има причина за това да не ни горят на клади днес. И причината е, че съвременната цивилизация / западната, не тази в Иран / е изградена с помощта на това, което наричаме наука. Съвременната култура - обществена, политическа, технологична и всяка друга е изградена по този начин. Именно това препятства някои хора да изгорят на клади други. Тоест имаме извоювана свобода. Неприятно звучи, но е факт.
На индивидуално ниво също е нужно време, човек да порасне, да разбере да се освободи.
Грешка.
"Човек", очевидно, може да се освободи само на индивидуално ниво. Е, нужно му е време, но само време не е достатъчно.
Чудя се каква част вярващите в бог са егоисти, които се страхуват за собственият си живот, страхуват са за собственото си семейство, за всичко което им принадлежи, страхуват се, че като умрат, това тяхно дребно его, ще престане да съществува. И започват да се молят на божеството. Молят се за кола, за апартамент, за образование, за женитба, за развод, молят се да смачкат главите на своите врагове. И хич не им минава през ум че враговете им се молят за същото.
Изобщо няма логика в тази работа.
Грешка.
В тази работа има логика и тя е много проста. Вярващият приема, че той е единствения съществен фактор на този свят и всичко останало е несъществено. Дори богът, в който вярващият вярва е второстепенен фактор, защото той трябва да изпълнява личните желания на вярващия. Нещо като Златната рибка, но изпълняващ неограничен брой желания. Логиката е добре описана в първия пасаж.
Бог е една спирачка за „цар ум” на вярващите. Бог е едно неизвестно „Х” една измислена величина, която е вмъкната за удобство в живота. Ако нямаше бог, те не могат да спрат ума си да пита. Кой е създал света? Кой е създал живота? Кой е създал земята? И т.н. и т.н. Не могат да си представят, че умът е ограничен от своите възможности и своето знание и че има въпроси на които все още не може да се отговори. Не могат да си представят че ума може да създава повече въпроси от това което дори техният всесилен бог може да отговори!
Грешка.
Вярващите нямат "цар ум". Ако имаха, нямаше да мрънкат непрекъснато на своя бог да ги управлява и да им казва какво да правят. Тъй като няма ум, те очевидно няма какво да спират да задава въпроси. И това е факт, вярващите не задават въпроси. Колкото по-силно вярва един човек, толкова по-малко въпроси задава и по-малко се съмнява. На него всичко му е ясно, а за онова дето не му е ясно има кой да се погрижи - БОГ.
Умът не може да зададе повече въпроси отколкото да даде отговори. На всеки въпрос може да се отговори. Отговорът може да е грешен, но и въпросът може да е грешен. Да зададеш правилен въпрос и да дадеш верен отговор е еднакво трудно. Много трудно. Имам предвид ситуаии, когато се налага да откриваш отговора, не когато си го научил предварително. Това е основен проблем в науката.
Мисля, че като техника за успокояване на ума това не е лоша идея.
Грешка.
Идеята е много лоша. Умът се успокоява дотам, че фактически изчезва.
Работа е там че винаги идва момент, когато трябва да се върви напред, науката се движи, живота се развива.
Грешка.
Никога не идва момент, когато трябва да се върви напред, защото това е метафора. Науката не се движи, живота не се развива. В света съществува фактора промяна, не развитие.
А религията е една застояла вода, помия, блато. Някога може да е била езеро, но рано или късно се превръща в блато. Това е нещо което никоя религия не може да избегне.
Грешка.
Религията никога не е била езеро. Това е само твърдение на привържениците на всяка религия.
Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.
|
За бог, религията и къде Брахман греши
