Ами що ли, струва ми се че в религирята има голяма доза подражание/подражаване. От малък човек го учат да ходи в църква или в храм, да вярва в Бог, да си обяснява света чрез бог или чрез дадената догма. И ако това обяснение е просто, рядко някой би изпитал необходимоста да го замени с нещо друго. Да неговорим, че навика трудно се променя. А и повечето от хората си имат и друга работа, и не се занимават, само с това да мислят, има ли го бог, няма ли го.

То, не че и знанието, не е вид подражание, всеки който учи - било то физика, било то философия, или нещо друго, подражава на тези дето са му писали учебниците, опитвайки да разбере за какво става дума в тях, т.е. какво е имал предвид Нютон или пък Патанджали.

Важно е обаче, дали човек учи учебниците наизуст, или се опитва сам да стигне до това дето го пише вътре, т.е. да се убеди че Нютон и Патанджали не са сбъркали (много). За Нютон знаеме че в общи линии е бил прав (т.е. не е знаел всичко). Ами за Патанджали - прав ли е бил или не, или по-скоро само общо взето ли е бил прав, или 100%?

Съзнателно или несъзнателно, Патанджали е бил обаче по-хитър - изложил е знанието си във вид допускащ интерпретация, така че да не е очевидно какво е имал предвид. (Всъщност кога за последно ви е идвало наум, че Патанджали може да се е пообъркал тук таме, с някоя сутра :-))

Та и затова, умните, или по-скоро будните хора, вярват в нещо, или имат (или се опитват да развият) определено разбиране за нещата. На по-малко будните им е се тая - нито вярват нито невярват - ако кажат че вярват, то е щото така са чули. То е както когато някой музикален "индалид" твърди че лепа брена прави страхотна музика - така са му обяснили в кръчмата, така си знае/вярва. (лепа брена беше само пример, може и да прави страхотна музика, незнам)

Та затова и няма противоречие в това че иначе умни хора вярват в даден култ - будни са, интересували са се, прочели са, чули са, приели са. По същия начин хората вярват в физиката или във микробиологията (последните две са малко по-убедителни, но принципът е същият).

То и във физиката е така, учи се в училище, осъзнава се, разбира се, приема се. Само че, колко са тия дето са я подложили под съмнение, които сами са я осъзнали до такава степен, че да разберат, кои грешки е направил Нютон, или по-скоро в кой отношения моделът му е непълен. Ими не са много - на пръстите на едната ръка се броят.

По подобен начин, не е изключено, ако вярващите по-задълбочено се замислят, да установят, че те самите, или че пък в техния модел за света, няма нужда от бог. Или пък физиците, да видят, че в уравненията им, възниква необходимоста от бог.

Явно е че не всеки има възможноста и времето да проверява всеки от моделите, и затова хората се оставят да бъдат убедени в една определена концепция било тая на Нютон и Дарвин, на Патанджали, Христос, Брахман, или която и де е друга. И от там нататък се самоопределят било като атейсти, било като кришнисти.

Така, че нещата изглеждат напълно симетрични - колкото едните имат право да бъдат умни, толкова и другите.

А тия дето не се оставят да бъдат убедени, би трябвало да са най-хитрите. Ама има ли ги наистина. Във физиката или науката се срещат тук тама, а в религията - има ли ги? Успелите успешно да подложт на съмненеие дадена религия?

Още един довот за това, че няма противоречие в това "иначе умни хора да вярват в даден култ". Даже и от една атеистична гледна точка - ако приемем, че вярващите са тези, които не са имали времето да проверят тезата, че бог го няма, те пак имат правота да бъдат умни, в този случай в някоя друга област :-)

много дълго стана нещо - ама за тия дето са го прочели - сеща ли се някой, за нещо, което неможе да бъде обяснено рационално? :-) Малко повърхностен въпрос на пръв поглед, но не се ли опитват религиите, да вкарат в понятието си за бог, всичко онова, което не са могли задоволително да обяснят.