|
Прочетохте ли за седемте лъча? От бедседата на Дънов "С любов се взема"
Бог е висш Разум, чисто Съзнание, лишено от индивидуални качества. То е като светлина, защото това проявено Съзнание създава света на формите и то като се свързва с всяка от тях, с всяко тяло, се индивидуализира – така се появяват отделните цветове. Чистата бяла светлина, която сме били се разделя на цветни лъчи и ние забравяме какво сме били – първоначалната светлина на Съзнанието се е идентифицилала с тялото, с което се е свързала.
Дънов това го пише някъде в началото на беседата, но го разказва малко като приказка. То всичките му беседи са със символи. Не е тредно да се чете Дънов, само стила му е малко старомоден, от началото на века и това са устни беседи и има доста отклонения, те не са предназначени да се издават като книга.
Та за лъчите – така от единното чисто съзнание на Бога се създават индивидуалните съзнания, ума. Така започва разделението в света. Светлината като слиза в материята (образно казано) забравя за своя първоначален произход и вярва, че е отделен лъч, оцветена с различните качества на формата, с която е свързана временно в този живот.
Дънов казва, че така сме се изменили, че вече едва се познаваме, че всъщнжст всички сме това чисто Съзнание. Няма я вече тази първоначална светлина между нас. Така хората се оковали в тези закони, в своите илюзии, в своите вярвания и затова сега са мъртви.
Това е първото обяснение, но може да има друго тълкувание за седемте лъча, като носители на различни качества, които ни свързват с Духа, с първоначалната Светлина. Или това са седем фази, през които трябва да мине човешката душа. Дънов казва, че всеки лъч носи известни зародиши, които душата трябва да развие - това не ви ли напомня за чакрите или по-финните тела?
Така Дънов обяснява как се появява разделението, дуализма в света и множествеността, но всъщност това е Едно Съзнание, което се свързва с многобройните обекти от света, при което се появява индивидуалня ум.
А чрез свързването на тези лъчи в едно, чрез връщане по обратния път, може да познаем, т.е. да си препомним своята първоначална истинска и чиста същност. То прилича на процеса, когато различните цветове се обединяват в бялата светлина с помощта на една призма – това е скъпоценния камък, философския камък, който търсят всички, за да постигнат своята цялост. Но всъщност самия човек трябва да стане такъв прозрачен кристал, че да обедини цветовете в себе си. Затова е нужна чистота и освобаждаване от всичко старо…..
Може да продължите разсъжденията…
|
за цветните лъчи
