Май не става много ясно какво е основното послание на тази тема: да не отричаме гледната точка на ИНАКОМИСЛЕЩИТЕ.
Хората се намират на различен етап в своето развитие (вкл. духовно, което е и обектът на нашия интерес). Но защо некои другари не допускат, че има хора, които знаят онова, до което другарите са достигнали като знание, и приели за истина, но знаят и нещо повече? И въпрос на личен избор е формата, в която всеки САМ избира да облече идеите си?!
Хората, на които им допада рационалният подход към "тайните на живота", не бива да ПРЕПЯТСТВАТ поднасянето на знанието под всякаква друга форма. Ако аз избирам да говоря за Кундалини, за Змията, а друг - за дезоксирибонуклеиновата киселина, фотоните и пр., това е въпрос на СВОБОДА НА ИЗБОРА. Тук, в този форум, - и на СВОБОДА НА СЛОВОТО.
Съвременната наука и нейните сторонници все пак трябва да осъзнаят, че дължат уважение на хората, посветили животи и животи на Духовността, пренесли това познание през вековете. Идва времето, когато всичко тайно става явно... Но ако днес ние все още се учим да сричаме човешкия геном, хилядолетия преди нас други са четяли свободно СЛОВОТО...
Кой казва, че научната терминология трябва да прати в небитието отколешната митология... примерно?! Защо едното - за сметка на другото?! Ако някой е ВИДЯЛ нещо без помощта на ядрен микроскоп, това не може да бъде, така ли?! Ако нещо не е признато за научен факт (или признато от някой, когото сме приели за "авторитет"), то не може да съществува фактически?! А няма нищо ново под слънцето, както е казал един древен мъдрец. Ние тепърва преоткриваме значението на онези символи (доста често съвсем РЕАЛНИ същности), които срещаме навред около себе си от древността до наши дни... Ама някак си може би не ни се ще да признаем собственото си невежество, неспособността си да ВИЖДАМЕ нещата В ДЪЛБОЧИНА... Да осъзнаем колко и каква Красота е била толкова близо до нас, а ние сме пропуснали да я видим, да я преживеем...
Мисълта ми е, че за съжаление има ДРУГАРИ (не като парт. принадлежност, а като МАНТАЛИТЕТ!), които си въобразяват, че са в Центъра, че крачат по Средния, Царския път в йога, а всъщност са баш в центъра на посредствеността, - еднакво отдалечени от ВЪРХОВЕТЕ и в Науката, и в Духовността...
Не ми е известно гневът и агресията да са сред методите за постигане на научни или духовни открития/разкрития...
Редактирано от Jago Savera на 08.02.06 16:23.
|