|
""Стихове 14-17
девадвиджагурупраджнапуджанам шаучам арджавам
брахмачарйам ахимса ча шарирам тапа учйате (14)
анудвегакарам вакйам сатйам прийахитам ча йат
свадхйайабхйасанам чаива ванмайам тапа учйате (15)
манахпрасадах саумйатвам маунам атмавиниграхах
бхавасамшуддхир итй етат тапо манасам учйате (16)
шраддхайа парайа таптам тапас тат тривидхам нараих
апхалаканкшибхир йуктаих саттвикам паричакшате (17)
(14) Почитането на Девите, два пъти родените, гурусите и мъдреците; чистотата, откровеността, целомъдрието и ненасилието се счита че съставляват покаянието или въздържанието на тялото.
(15) Медитативното общуване със собственото истинско Себе и произнасянето на слова, които не причиняват вълнение и тревога, и които са истинни, удовлетворяващи и благотворни, се нарича въздържанието на речта.
(16) Спокойната и удовлетворителна умствена чистота, добронамереността, мълчанието, самоконтрола и чистотата на характера съставляват въздържанието на ума.
(17) Това тройно въздържание, саттвично по природа, се практикува от упоритите хора притежаващи велика преданост, които нямат желание за плода от действията.
Тапас, въздържание, е добросъвестната практика на дисциплината, която поставя цялото човешко същество в хармония с истинското Себе или душевната природа. Такава дисциплина е основанието на духовното развитие. Тапас може да бъде кратко обобщена във фраза често използвана от моя гурудева Свами Шри Юктешвар: “Научи се да имаш правилно поведение!” Телесното унижение и прекаленото покаяние са крайни средства измислени за да се направят тялото и ума послушни. Но йогин, които не само ръководи правилно външните си действия, но и чрез медитация работи отвътре в източника на поведение, бързо и естествено постига трансформация, придобивайки тези добродетели на тялото, речта и ума, които характеризират саттвичния последовател.
Той притежава почтително отношение към божественото в различните му проявления. Почита Духа и Неговите активни творящи аспекти чрез действия на обожаване и медитативно общуване. Той уважава познаващите Бога (два пъти родените), гурусите и мъдреците чрез служене и целенасочен стремеж да се поучи от тяхната мъдрост и да се държи подобаващо. Действията му изразяват чистота (шауча, чистота на тялото, навиците, и обкръжаващата среда и отсъствие на низост при използването на сетивата), почтеност и искреност (арджавам), самовъздържаност в липса на реагиране при изкушения и желания (брахмачариа) и внимателно съобразяване да не се причини умишлена вреда на никого (ахимса). Това са въздържанията на тялото.
Речта е една изключително мощна способност, изразяваща не само идеи, но и подсилваща ги с творящата сила на вибрацията Аум – източник на всички творчески сили и техните звукови проявления, включително човешкия глас. Пълният потенциал на речта е една уникална дарба завещана на човека от Бога. Дисциплинираното въздържание на речта най-добре се подпомага от вътрешното възприемане на истината чрез свързване или общуване с истинското човешко Себе (образа на Бога в човека) в медитация (свадхяя-абхясанам). Санскритската терминология, която описва тази практика понякога се превежда като “повтаряне на свещеното писание в човешкото себе”. Един метод на медитация върху истината прилага този принцип на утвърждение. Чрез съсредоточено повторение на една истина гласно, а след това мислено, тя изпълва съзнателния ум и прониква в подсъзнанието. Когато достигне още по-дълбоко, в свръхсъзнанието, душата, истината става действително преживяване на знаене и се връща към съзнателния ум като осъзнаване. Чрез редовно “общуване” със своето истинско Себе, йогинът все повече става едно с истината. Говорът му става подходящ инструмент за неговите вътрешни божествени възприятия. Думите му са истинни и мъдри (сатиам), приятни и благотворни (прийа-хитам) – предизвикващи мир, щастие, разбиране и благополучие – и са лишени от ненужна грубост или дразнещо допълнително значение (анудвега-карам). Гласът му е любезен, дори и когато е силен и няма и следа от саркастична интонация.
Умствената въздържаност е практиката на поддържане на тишина в цялото вътрешно същество. Йогинът постига връхната точка на това състояние в екстазната медитация, в която обичайно неспокойният ум е направен напълно спокоен, удовлетворен и кристално чист в своите възприятия. Обикновено доминиращите сетива на егото са напълно обуздани и са поставени под контрола на Себето, по този начин постигайки покой на сърцето или чувствата – успокояване на смущаващите емоции. Свободен от непрестанните преценки на сетивата и от брътвежа на неспокойните мисли, йогинът се наслаждава в пълно спокойствие на блажения вътрешен покой, който постепенно пречиства цялата му природа. Такова беше спокойствието на моя гуру Шри Юктешвар, че не беше възможно да се измери неговата дълбочина. Написани са томове с мъдрости за безупречния мир на неговото съзнание.
Практикуващият саттвично умствено въздържание се стреми към непрекъснатост на своята вътрешна дисциплина в действия и в медитация. Чрез поддържане на умствен покой и ведро позитивно отношение, той се радва на покой на мисли и възприятия (манас-прасадас). Чрез вътрешен покой на сърцето, в който неговите чувства са свободни от агресивността на харесване и нехаресване и от очаквания, той е в добро настроение при всички обстоятелства (саумятвам). Без значение в какви външни условия се намира, той запазва ведро вътрешно спокойствие (мауна). Никакви коварни хитрини на сетивни изкушения не могат да разколебаят разграничаващата решителност на неговия себеконтрол (атма-виниграхас). Божествена чистота възниква във всичките му мотивации, тъй като те произлизат от добродетелите, които са станали единни в неговия характер (бхава-самшуддхи).
Заедно с всичко, което се иска от последователя за да постигне Божествената Цел, той постоянно си напомня, че усилията които полага трябва да са без желание за плодове или резултати. Той с лекота разбира закона на карма и как привързаността към всяко постижение – дори и добродетелните – може да обвърже душата в сферата на проявлението. Но понякога последователят е объркан опитвайки се да разбере защо не трябва да се концентрира дори и върху съвършените плодове от медитативни действия – реализацията на Бога. Копнежът за резултатите от светски дейности държи човек впримчен в мрежата на материални възприятия. Затова в началото е необходима медитация със силно желание за постигане на божествено общуване, за компенсиране на желанията за материалните плодове от светски активности.
Но ако последователят се интересува от резултатите след всяка медитация, много е вероятно той да се концентрира повече върху своите постижения или липсата им, отколкото от необходимите действия за увеличаване дълбочината на своята медитация. Един йогин трябва да бъде толкова напълно погълнат от любов към Бога, че да медитира автоматично и лесно, без постоянно да мисли за резултатите от своите усилия.
Последователят ще получи по-добра отплата, ако сам се потопи в божията любов, вместо непрекъснато да си мисли като някой бизнесмен: “Аз мога да купя Бог с такова и такова количество медитация”.
Последовател, който се концентрира върху резултатите от медитацията може да изостави своето търсене на Бога, ако не Го открие след години полагане на усилия. Но истинският йогин обича Бог безусловно. Той никога не се обезкуражава, ако не чувства Божието Присъствие поради временното препятствие на някоя скрита подсъзнателна лоша карма. Дори и да не успее да открие Бог след безброй опити, божествено влюбеният последовател никога не спира да Го търси. Както вълната постепенно се снижава в морето когато бурята стихне, така един истински търсещ има вяра, че ако упорства, всички вътрешни пречки ще изчезнат; рано или късно малката душа-вълна ще бъде едно с Космичния Океан, откъдето е дошла и където ще се върне. """
От "Бог разговаря с Арджуна - с коментари от Шри Парамаханса Йоганаанда"
|
Тапас