_siddhartha_,

Ето какво намерих в нет-а за Sahaja Yoga:

"
ДУХОВНИЯТ ПЪТ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ?


Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо... И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах "Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания.






The system of chakras was a revelation for me. It felt like my eyes suddenly opened and saw. For many years I thought that physical body and spiritual life were two completely different things, because nobody told me that there were interactions between them. The system of chakras is the link between the human body and the Divine. Through this system, we have spiritual experiences. It is also a link between physical body and our behaviour, feelings, and psychic processes. It manages everything in us. If a chakra has a problem, at the psychical level we don’t manifest the qualities of that chakra (e.g. love, wisdom, morality etc.). And at physical level, the organs fed by that chakra have problems. This is how diseases appear. I didn’t know this. When working on a chakra, we can improve both aspects. The system of chakras is the key, because it links everything in us. In the Bible it is written that angels write everything you do in a Book of Life. I do believe that this book is the system of chakras.

Системата от чакри беше едно откровение за мен. Сякаш очите ми се отвориха и аз прогледнах. Много години смятах, че физическото тяло и духовния живот са две напълно различни неща, защото никой не ми беше казал, че между тях съществува взаимодействие. Системата от чакри е връзката между човешкото тяло и Божетвеното. Чрез тази система ние получаваме духовни опитности. Това е също връзка между физическото тяло и нашето поведение, чувства и психични процеси. Тя управлява всичко в нас. Ако в една чакра същесвува проблем, на психично ниво ние не проявяваме качествата на тази чакра (т.е. любов, мъдрост, морал и т.н.) А на физическо ниво, в органите, които се захранват от тази чакра, също възникват проблеми. По този начин възникват болестите. Аз не знаех това. Когато работим върху чакрата, ние можем да подобрим и двата аспекта. Системата от чакри е ключът, защото тя свързва всичко в нас. В Библията пише, че ангели записват всичко, което правим в Книгата на живота. Аз твърдо вярвам, че тази книга е системата от чакри.

Исках да науча повече за тези чакри, за техните качества и влияние. Чрез моите собствени преживявания и интроспекция, разбрах по-добре себе си. Осъзнах колко важна е да бъдеш приятелски настроен към себе си. Корените на повече проблеми се крият в детството. Аз бях в състояние да виждам доброто и лошото влияние на своите родители, до степен да зная точно кои събития от моето детство ме карат да реагирам по определен начин в дадена ситуация. Способна бях да виждам лъжливите впечатления, които имах за себе си, за моето поведение, за моите качества. Нашият ум е пълен с проекции на истината и обусловености, натрупани през живота. Ние се загубваме и прилепваме към тях.

За осем години практика видях много хора да идват и много хора да напускат. Както казва един приятел, Сахаджа Йога е отворена врата: хората могат да идват и да си отиват. Сахаджа Йога ви прелага един метод. Ваша е свободната воля да го използвате или не. Това е мотод, който ви помага да познаете себе си, добрите и лошите си страни, да разберете и приемете себе си, да промените себе си. Вие сте едновременно ученият и мишката. Експериментирате и приемате онова, което получавате като резултат за истина, дори когато това противоречи на вашето образование и разбирания или противоречи на онова, в което цял живот сте вярвали.

Всеки има потенциални качества. Ние не ги използваме, защото не осъзнаваме тяхното съществуване. Един духовен път трябва да ни помага да се освободим от изкуственото и да осъзнаем истината вътре и вън от нас. Не е лесно да видим и да променим своите лоши навици. Битката е вътрешна и в крайна сметка, ние сме победителите и в същото време победените.

Любопитното е, че аз съм родена в православна страна, а чувствах познанието за йога по-близко до моето вътрешно разбиране за живота. За кратко смятах, че съм единственият човек, който има различни идеи за Бога, и се чудех защо съм се родила в такива времена, в които нямам много общо с околните. Чувствах се самотна. Но когато прочетох “Гита осветлена” на Йоги Махаджан, вече знаех, че не съм сама. Един бивш сахаджа йоги ми каза, че Бхагавад Гита е приказка. За мен това е книга за Абсолюта.

В моята страна, ако искате да израствате духовно, напускатесемейството си и отивате в манастир, за да станете монах или сестра, да водите аскетичен живот. Това не е лесно. Не са много хората, които имат куража да го сторят и нагласата да изживеят по този начин остатъка от живота си. Аз мислех да ида в манастир, но винаги съм смятала себе си за прекалено слаба, за да изживея целия си живот като монахиня. Дълбоките ми желания бяха да водя нормален живот, със семейство, деца, приятели, но едновременно с това и да се развивам. Как да съчетая и двете? Как да остана дъщеря, съпруга, майка, приятелка, но и да израствам духовно? Това е другата причина, поради която харесвам Сахаджа Йога: благодарение на силата на Кундалини вие можете да се променяте, без да е необходимо да напускате семейството си.

Практикувайки Сахаджа Йога с мен се случиха много чудеса*, по-малки или по-големи. Когато ги разказваш на другите, те нямат стойност, но когато се случват с теб, ти знаеш, че това е Божествено.

С течение на времето, аз промени много от своите идеи:

- Понякога ние смятаме, че Бог не желае да ни помогне. Това е невярно. Бог няма желания. Връзката е тъкмо обратната: ние трябва да се отворим към Бога, за да получим Неговата помощ и благословии.

- Всичко трябва да бъде подчинено на морала. Дори интелектът.

- Качествата крият в себе си сили. Ти можеш да промениш лошите неща използвайки силата на любовта или силата на невинността.

- Действието следва желанието. Внимавайте какви са важите желания.

- Чистото желание и вниманието притежават силата да пречистват.

- Интроспекцията е ключът към всяко духовно израстване, независимо от избрания от вас път.

- Съществува разлика между любовта и привързаността, между достойнството и гордостта, между личността и егото, между волята и амбицията, между необвързаността и безразличието.

- Да бъдеш дипломатичен, не означава да лъжеш, а да казваш истината по начин, приемлив за околните.

- Младостта не е възраст, това е вътрешно състояние. Ако имате радост в сърцето си, вие ще бъдете вечно млад.

- Мъдростта е способността да правиш правилните нища в точния момент. Аз я намирам за много по-важна от интелигентността.

- Когато сте творчески настроен, никога няма да се уморите. Дори ако трябва да правите едно и също нещо отново и отново, всеки път вие ще се чувствате сякаш за пръв път обръщате внимание на това нещо.

- Една съвършена личност не е човек, който проявява всички добри качества по превъзходен начин. Това е човек, който е балансиран (или в когото чакрите са балансирани). Той действа съгласно необходимия за момента начин. Той може да е топъл и любящ с обезверените хора, но също така и строг с арогантните.

- Животът е игра. И не сме ние тези, които определят правилата на играта.

- Много хора днес говорят за това да можеш да установиш контрол над живота си; те ти дават рецепти за това. Смятам, че мъдростта и вярата могат да ви помогнат да установите добър контрол над живота си.

- Когато духът ви блести, всички ви се усмихват.

- В живота си често се борим да променим нещата съобразно нашите идеи. Пуснете лодката си в реката на живота и позволете на реката да ви води. Тя винаги намира океана.

- Красотата е проста и невинна.

- Не съществува нищо, което трябва да бъде унищожено, а да бъде просветлено.

- Когато медитирате, вие не сте в транс. Вие осъзнавате всичко, което се случва около вас, но нищо не може да ви обезпокои. Вашето внимание е насочено не към околния шум, а в Сахасрара.

Това е моят собствен опит.

А вашият?

_________________
*
Необикновени преживявания
К.Г. Юнг бил запитан дали вярва в Бог.
Той отговорил: “Аз не вярвам. Аз знам.”

Това се случи след два месеца в Сахаджа Йога. Бяхме се събрали в дома на един йоги. Когато отворих очите си след медитация, видях много ясно едно мъжко лице. Вечерта помолих един йоги да ми покаже снимки с индийски божества. Лицето беше на Шри Брахма.

След четири месеца в Сахаджа Йога, бях на лагер в планинанат с други сахаджа йоги.
След медитация чух ангелски хор. Няколко дни по-късно, след медитация, аз видях Иисус.

След няколко месеца в Сахаджа Йога, започнах да имам много дълбоки медитации. Повечето врме мях бездиханна. Когато вдишвах, чувствах сякаш някакъв различен вид въздух влиза в дробовете ми (трябва да е било онова, което индийците наричат “прана”). Чувствах също благодат. Не се насилвах, не правех никакви дихателни упражнения. То идваше отвътре, като нещо естествено.

След няколко години в Сахаджа Йога, имах голям спор с баща ми. Той беше прочел във вестника за хора, които практикували хатха йога и полудели, или извършили самоубийство. Баща ми ми забани да продължавам със Сахаджа Йога. Един ден, осъзнавайки, че не го слушам, той ме помоли да избера между него и Сахаджа Йога. Ако изберях Сахаджа Йога, трябваше да напусна семейството си и никога повече да не се връщам. Следващият ден започнах да пиша писмо до Шри Матаджи, описвайки проблема, който имах с моя баща, молейки я да ми помогне по някакъв начин. НИКОГА НЕ ИЗПРАТИХ ПИСМОТО, но отношенията с баща ми започнаха да се подобряват. Сега той се гордее с мен, независимо че аз все още практикувам Сахаджа Йога.

Излекувах язвата си (в напреднал стадий) за година и половина медитация, и, разбира се, диета (без диета стомахът ми ме безпокоеше). През този период от време не вземах никакви лекарства. Личният ми лекар беше безкрайно удивен от резултата.

През август 2001 г., имаше международна среща с Шри Матаджи в САЩ. Не можех да я посетя, заради служебните си задължения. Но през целия уикенд чувствах нещо като свещена енергия на 10-15 см около снимката на Шри Матаджи, която държах в спалнята си. "

******************************************************************

E, _siddhartha_, верно че при search-а написах само Sahaja Yoga, но наистина не виждам защо трябва да добавям това 'sect' , както ме съветваш... Пробвай и ти...