|
Дрона писа:
Как в контекста на твоите разсъждения стои въпроса за надличностните или т.н. колективни преживявания?
Може би вече това е било разисквано в клуба, както и да е аз не разбрах добре въпроса и помолих в бележка за обяснение на което тя беше добра да отговори следното:
Зравей.
Има такова животно - колективно преживяване ...... в различните науки свързани с човека носи различни имена, но е феномен, който е момента се изучава усилено.
Колективно съзнание и колективните преживявания в психологията се описват (поне аз съм чела за тях ) при Юнг и в някои книги за психология на тълпите.
В социологията се изучава като социологически вълни ...... т.е. забелязали са при наблюдения че умовете на хората са като магнитчета, които се настройват колективно за възприемане на определена идея или емоция едновременно под силата на някакви фактори .... и сега се изучават тези фактори ...
Именно изучаването на тези фактори вече дава възможност например историята да излезе от своята начална описателна фаза и да започне да навлиза във фазата на обективизма - т.е. едно нещо се случва под силата на импулс, ритъм, закономерност и повторяемост и т.н.
Аз се сблъсках с явлението на колективното преживяване по време на своята практика и това възбуди интереса ми към това явление.
Според мен религията и израз на колективно психологично състояние ..... т.е. религиозните представи не са изцяло обект на личността ...... имат надличностен характер и не могат да се обяснят само с твоите доводи за липса на достатъчно информация за дадено явление.
Ако се вгледаме по-внимателно в Библията ( цитирам нея защото по-добре я познавам) - там ние ще видим едно последователно изложение на развитието на колективното съзнание .... така както то се разктива и в отделния човек ....
Опитите на креационистите да обосноват съществуването на Бог с научни доказателста за мен са пълен нон-сенс защото религията е преди всичко преживяване, а не интелектуално упражнение. за това и много интелигнетни, интелектуално гениални хора като Нютон например в определен момент от живота си развиват силно религиозно чувство ..... наблягам че религиозността е преди всичко чувство ....
но темата е обширна и аз нямам в момента възможност да я развия добре.... но ако представлява интерес за теб можем да дискутираме. твоята гледна точка е ценна за мен в този случай
Поздрави и лек ден
Мисля че това е чудесна тема да се сложи за общо разискване.
През 1978 година бях на моето първо „отшелничество”   бях в балкана в Родопите в една отдалечена местност където нямаше никакви хора. Бях предприел също и гладуване по това време. Исках да опитам що за чудо е това и очаквах някакви невероятни свръхестествени резултати. Вече разполагах с така наречените техники за напреднали и посветени йоги. Разбира се нищо не стана, нищо свръхестествено, никакво чудо не се случи. Добре че бях с здрава психика и не използвах никакви химикали в добавка.
Както и да е по същото време си правих редовно записки върху разни идеи и размишления. И тогава за първи път ме „осени” едно откровение на което тогава не му обърнах достатъчно внимание. Но все пак тогава за първи път съм го записал в дневниците си.
Тъй като бях „откъснат” от обществото, и нямах никаква връзка с никой в продължение на 23 дена постепенно започнах да се замислям за това каква е връзката ми с обществото. Започна да ми се прояснява че всички мои постижения не струват пукната пара ако аз живеех напълно сам и нямаше никакви хора около мен. Нямаше нужда от моите знания, нямаше нужда от моите азани и извивки, нямаше нужда от повечето неща на които придавах някаква ценност.
В течение на времето и в продължение на доста години имах възможност да осъзная далеч по добре тази истина. Действително човек е „обществено” животно! Ако се слуша музика например, добре е тази музика да се слуша с „някой друг”. Човек не може да слуша музика сам, някак си не доставя удоволствие. И ако слуша музика сам физически, той не е сам психически. Той е със своите спомени, с преживявания които винаги са свързани по един или друг начин с други хора!
Друг пример. Ако човек е богат. Неговото богатство има значение само ако има други хора около него. Ако си представим че всички хора изведнъж изчезнат, и остане само един единствен човек, който притежава абсолютно всички пари в цял свят, и абсолютно всички материални богатства. Въпроса е дали този човек ще се чувства БОГАТ? Абсолютно не! Всичките богатства имат значение само когато има около нас други хора. Вярно е че човек не винаги е склонен да споделя своето богатство с другите хора. Но в същото време, ТОЙ НЕ МОЖЕ БЕЗ ДРУГИТЕ!!
Същото е и със знанито! Да се придобива знание като самоцел няма абсолютно никаква стойност. Ако нямаше други хора около нас, от каква полза ще ни е това знание?
Религията също е нещо което е колективно преживяване, бог е колективна идея, има смисъл само ако има някаква организираност на общество. И когато хората се молят „колективно” то е също като колективно слушане на музиката. Придобива сила и смисъл.
Ако продължим в същото направление разсъжденията и обобщенията ще видим че „езика”, „речта” са тези които създават връзката между хората. Така че всяка дума в края на краищата е едно колективно преживяване. В много фина форма, но всяка дума, всяка мисъл изградена от думи е едно колективно преживяване.
И в същност езика, културата, изкуството, науката, обединени в едно са тези които представляват „колективното съзнание”. Всеки индивид не е нищо друго освен един продукт на колективното съзнание? Частица от колективното съзнание, носител на това колективно съзнание.
Хората са създали второсигналната система и обществото си с нея. Но ние може да не спираме до тук. Може да продължим с обобщенията. Все пак животните също са създали общества, макар и по примитивни. Дори насекомите също имат подобни общества – мравките, и пчелите например. От друга страна всички същества са свързани в една много сложна биосистема което се нарича „живот на земята”.
И ако разгледаме „мъртвата материя”. Тя самата се проява на трите принципа на създаване, подържане и разрушение. И самото съзнание се проявява под същите три принципа. Възприятието се създава в ума, задържа се и след това бива разрушено.
А от друга страна живота на земята е тясно свързан с космоса. Четох наскоро интересен анализ на учените, че живота на земята е възможен благодарение на това че луната обикаля около земята, така че системата Земя-Луна е достатъчно тежка. Ако луната я нямаше, земята като по лека щеше да бъде по близо до слънцето и това би „издухало” атмосферата от слънчевият вятър. Ако земята беше по голяма но без луна, то поради по голямата гравитация, живота би бил протекъл в съвсем друга насока по всяка вероятност.
Та всичко е свързано в едно.
От друга страна съзнанието е това което поставя ограничения, и разделя едно нещо от друго. Със съзнанието ние разделяме дори и себе си от цялото. Нека си представим че на земята дойдат някакви извънземни същества с друга логика и с друг начин на възприемане от този на човешкият разум. След като тези същества наблюдават земята, те биха могли да заключат че на земята живеят около 200 гигантски разумни същесва. Те биха описали тези същества като живеещи по няколко стотина до няколко хиляди години. Те биха казали че тези същества водят война по между си и се стремят да имат колкото се може повече територия за собствено ползване. Те биха казали че тези същества се стремят да погълнат другите в които не са във мир, и в същото време образуват съюз по между си и т.н. и т.н.
Ако ние се опитаме да им обясним че това са в същност отделните държави, извънземните не биха ни взели на сериозно. Те биха казали че отделните личности са маловажни в случая. Те биха направили дори паралел. Те биха казали че не е нужно да се вземат отделни личности, тъй както отделните личности се вземат като едно цяло, а не като съвкупност от билиони отделни клетки. Те биха казали че така както мисълта тече по отделните клетки, по същият начин мисълта тече по отделните общества като едно цяло. Те дори биха казали че мисълта на отделната личност няма значение толкова колкото мисълта когато тя е в колективното съзнание. Само когато мисълта е обхванала голямо количество индивиди, само тогава тя има действителна проява. Така както в обикновеният човешки мозък, когато мисълта е в една единствена клетка или център няма голямо значение.
Всички войни, религиозни събития, празници и т.н. са една проява на това колективно съзнание. Може ли да кажем че тези извънземни същества грешат??
Особено в днешно време когато живеем във века на медиите, когато информацията тече по компютрите с невероятна бързина и обем. Не е ли все повече и повече факт съществуването на едно световно КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ?
Материята еволюира непрестанно, не знаем на къде върви еволюцията. Имало ли е преди колективно съзнание? Ще има ли за в бъдеще колективно съзнание? Мисля че задаването на подобни въпроси дори води до ненужни спекулации и фантазии които биха довели дори до религия. Просто трябва да приемем нещата такива каквито са в момента и да оставим на бъдещето да реши какво ще стане с колективното съзнание. Световният Пуруша
|
Тема на Дрона - Колективното Съзнание
