|
|
| Тема |
 Размисъл или нещо такова |
|
| Автор |
Drona (чирак) |
|
| Публикувано | 27.01.06 14:21 |
|
|
|
Темата на Брахман за Бога, вярата и религиозното чувство ме наведе на размишления и въпроси, които искам да споделя с вас с надеждата че от дискусията ще произлезе някаква по-голяма яснота относно тези понятия.
Признавам си преди всичко че самата аз често в мислите и думите си ги омешвам - веднъж споменавам вярата, веднъж - елигиозното чувсто , а често това се омешва с идеята за бога като такава ....
***
Бих искала да започна размислите си с идеята за Бога. Не с вярата в Бог или в някаква природна сила или всемирен изначален закон, който движи света, а да разгледам изначално атрибутите, с които е натоварена идеята за Бог-а.
Когато някой привърженик на идеята че Бог съществува - без значение дали става дума за някаква бе-лична или пък за персоницирина ..... винаги става дума за СИЛА; нещо, което може да ТВОРИ.
За силата - не мисля че това тук има какво да се мисли .... човек осъзнал ограничените си възможности по сравнение със заобикалящите го стихии и т.н.
Виж ..... за творчеството...... Тук много ми помогна една книга по праистория .... В нея ми направи впечатление, че критерият дали дадено същество се приема от археолозите за човек или не е намирането на артефакти около фосилите ....и най-ранните такива артефакти са датирани на около 1.5 милиона години .... т.е. едно същество е човек в нашите разбирания само ако е ТВОРЕЦ .....
И като следвах направих следващата крачка в своите размишления ми се натрапи изводът, че ние като човеци обожествяваме способността си да ТВОРИМ .... и сме надарили Бог с това, което намираме за най-ценно за нас.
| |
| |
| 
|
|
