Миро писа:

6. Относно книжното знание и светите писания, също ми се струва, че има понякога залитания. Естествено, че е хубаво човек да използва духовната мъдрост на предходните поколения и да чете разни духовни писания. Обаче, това е ПОМОЩНО средство и далеч не е критерия за познание. Сигурен съм, че си срещал хора, които въобще не са чели нито една от светите книги на почит примерно при Пламен Градинаров, но имат (по-)дълбоко разбиране за Живота (и далеч не се страхуват да говорят от свое име, а не какво бил казал някой си). Както предполагам си срещал и хора, които знаят наизуст писанията от не само на една духовна система, но в реалните ситуации от живота се омотават като пиле в кълчища. Йога и останалите духовни системи не са самоцел, а СРЕДСТВО как човек да постигне хармония у себе си и със света около себе си, и именно това е критерия за познание.

Йога е древна наука нещо като практична психология и философия. Пълна е с грешки и неправилни неща, и има също много истина в нея. Каквито закони важат за останалите науки, те с в сила и тук. Може да се правят паралели!

Например:
Онова което са открили в математиката в продължение на хилядолетия. То е само едно помощно средство. Човек може да си купи всички книги по математика, и да ходи да спи на лекциите по математика до края на живота си, и да не научи нищо. Защото за да стане математик, трябва да започне да прилага, това което е писано в книгите. Трябва да започне да го използва, да работи с тези неща. Едва тогава ще стане математик. Може да не стане гений, но ще се научи да ползва там някой неща.

От друга страна дори ако е роден гений, но се роди в джунглите, и никога не използва това което са открили хората преди него, в най добрият случай с цялата си гениалност да се научи да брои до три. Повече няма да може да постигне нищо.

Същото е и с йога. Ако някой се беше родил в джунглите, нямаше да може да направи абсолютно нищо, нямаше да може да стане велик йоги!! Знам че е имало големи Йоги които не са чели, които не са учили от писанията. Но в същото време те са живели в общество, където е имало традиция, където е имало учители, където е имало знания от които те са се ползвали и са се научили. Може те самите да не са знаели дори да четат, но са се учили от други хора, които са имали знание вече!

Нека да предположим че Рамакришна или Рамана Махариши се бяха родили в джунглите, и бяха отгледани от вълци, като Маугли. Нека да предположим че те не са виждали дори човек през живота си. Те дори нямаше да могат да говорят. Ако попаднат в обществото първо някой трябва да ги научи да говоря. И след това мислиш ли че те като проговорят и ще започнат да приказват мъдрости от ведите? Това го има само във филмите на Холивуд!! Щяха да се държат като вълци, да ръмжат когато някой им вземе кокала. Щяха да покажат само един животински морал!! Не се заблуждавай и подвеждай от историите на красиви романи, и фантазии на писателите на бестселъри! Реалността е съвсем друга! Човек за да стане нещо, трябва да се учи и да го прилага след това на практика. Двете вървят заедно. И няма нищо повече!!

Миро писа:

Наблягайки на факта, че трябвало да се четат древни книги с мъдрости и давайки аналогия с науката и използването там на постигнатото от предшествениците ще ти обърна още веднъж внимание на една съществена разлика между класическата (обективна) наука и духовната (субективна) такава. При първия случай може да повториш даден опит, извършен примерно от Нютон, и спазвайки всичките условия ще получиш същия резултат. Нещата са доста по-комплексни и различни (което е обект на отделна тема), ако се опиташ да направиш точно това, което Патанджали е направил, и най-вероятно НЯМА да постигнеш същия резултат. Така че ми струва, вместо да караш хората да четат разни книги (в доста случи непотребни), е по-добре да им се обръща внимание да са ПО-БУДНИ за всичко ставащо в и около тях. След това, от само себе си, доста ще потърсят мъдростта и на другите.

Не си прав съвсем! Психологията си е наука, която е съвсем в началото все още! Но е напълно възможно да се повтори и потрети един експеримент. Точно така както и във физиката. Трудността в повторението на експеримента в психологията се състои в това че е почти невъзможно да се вземат предвид всички фактори, всички величини, които участват. Твърде много са, и върху много от тях експериментаторите нямат контрол. Затова е невъзможно да се повтори един и същ експеримент, при който да има едни и същи резултати. Но полека лека, учените напредват. Колкото повече знаят, толкова по точно те пресъздават същите условия, и резултатите са все по близки до теоретичните предвиждания! Въпрос на време е и психологията ще стане точна наука, така както физиката!

Що се отнася до Патанджали, неговата книга има за цел да направи хората по будни. Ти изглежда наскоро си чел това понятие, или си го чул от Ошо или нещо подобно, направило ти е впечатление, и като слушаш Ошовите приказки оставаш с впечатление че „БУДНОСТТА” е нещо което не може да се учи от книгите, и трябва да се практикува по някакъв „магически” начин. Отиваш към дерето наречено „СУЕВЕРНА ОТКАЧЕНОСТ”. И там има доста последователи на Ошо също. Заедно с последователите на Шибендо, Нирмала, Сай Баба и т.н.

Миро писа:
И едно нещо, което е обект на отделна тема и не е свързано директно с тази, но ми хрумва сега. Какво ти помага, чисто духовно погледнато, това да работиш във Веданта Институт? Предполагам, че в такъв тип институти на познанието се гледа обективно "отвън" и не се толерира това, което става вътре в изследващия. Аз поне като пиша научни статии не мога да се аргументирам или да обърна внимание, че съм бил в медитация или че съм бил примерно влюбен. Как е при теб в твоя Институт?

Тука бъркаш нещата ама много здраво ги бъркаш! Ако си физик и работиш във институт по физика това в 99.99 процента само ти помага. Защото всички около теб говорят за физика, мислят за физика и т.н. И това няма да ти помогне изобщо ако искаш да практикуваш музика да речем, или изобразително изкуство. Какво вдъхновение ще получиш ако гледаш формулите ???

И има още нещо! Има една тънкост тук. Ако умът на човек е наистина обзет от дадена идея, той живее тази идея където и да отиде. Ако човек е истински физик, дори да отиде да работи в музикален магазин, той си остава физик. Или ако е музикант, дори да отиде в центъра за ускоряване на елементарни частици, той ще си остане музикант. Затова когато Айнщайн е работил там като някакъв чиновник, той е бил съвсем посредствен чиновник, сигурно най лошият чиновник на света, и отличен физик.

Аз се опитвам да правя същото. Където и да отида, в каквато и среда да съм, винаги съм в Йога. Това е в ума ми. Когато съм в Ашрам, или в Йога Институт, когато говоря с хора които също се занимават с тези неща, това само ми помага, научавам нови неща, те ми показват грешки които правя!

Човек трябва да живее знанието което има и което цени! Трябва да живее това което е неговата Дхарма! Тогава където и да се намира, той се намира в своята среда!

Редактирано от Brahman_ на 26.01.06 15:54.