По принцип не, че не разбирам какво искаш да кажеш, но ако дършиш да си прецизен излиза, че нещата, както ги обясняваш малко не са точни.

Задържай в смисъл на ограничавай човешкото в себе си.

Това го намирам за насилие. Насилието е противоестествено. То може да разреши един проблем, но да създаде друг. Насилието не е завършена техника.

Задържай в смисъл на ограничавай човешкото в себе си. Това е и идеята на духовните учения и религии, които проповядват отречение, ограничение и пр.

Е не можеш да ме убедиш, че това е идеята на духовните учения. В по-долните си отговори си противоречиш с този и го казваш по-добре.

Духовните учения според мен използват хиляди начини да те накарат да излъжеш себе си, за да се пуснеш от познатото. Учителите са най-големите лъжци. Целта им, според мен, е да подготвят в теб един по-ефективен мисловен модел, да развият у теб качества и разбиране, на базата на които ти можеш самостоятелно да откриваш и развиваш своите възможности и потенциал и така да извършваш съвършено природния процес.

Задържай в смисъл на ограничавай човешкото в себе си. Това е и идеята на духовните учения и религии, които проповядват отречение, ограничение и пр. За да може основното в живота да стане любовта, човешкото трябва да бъде задържано.

Любов не се достига, чрез насилие. Гледай колко хора търсят любовта и се опитват да са добри и да дават любов. Да бъдеш добър също е техника и няма нищо общо с любовта. Защото който "обича", той не е добър. Не е и лош. Не е никакъв. Още повече, че той не може да обича сам. Любовта е отново следствие или по-точно липсата на прегради между теб и природния процес (на Бог). И това, което вече "ти" правиш е да оставиш той да се оправя както най-добре намери за добре. А това означава "теб" да те няма. (Това не означава бездействие, а правене на точно това, което се иска от теб) .Тогава и животът ти не е твоят живот. Тогава всяко твое действие е в знак на радост и благодарност, че можеш да усетиш и изживееш изживяващата се природа чрез теб. Ако щеш, дори да си в тоалетната. Най-голямата свобода е да си роб на тези закони.

За унижението се грижи самият живот. Въпросът е доколко човек може да го понесе. Колкото е по -голяма нашата готовност да понасяме унижения, травмиращи ситуации и болка, толкова по- голяма е любовта в душата и толкова повече се натрупва тя.

Трудностите са резултат от недостатъчно добра комуникация между Бог и теб.
Единствено разбирането на горното и отдадеността ти на Него ти позволяват да ги възприемеш с радост и благодарност, да се поучиш от тях и да се слееш с Него.

Всъщност, не сме на различни мнения