Май че рано или късно е неизбежно да се стигне до конфронтация между вярващи и невярващи. От друга страна ми е чудно дали позициите на тия два лагера наистина са толкова различни една от друга.
Аз ще ги наричам вярващи и невярващи, понеже не ми се иска да използвам думата атеист - звучи ми малко негативно, и може би поражда известна преднамереност (особенно при вярващите), т.е. звичи малко като безбожник, което обикновенно се свързва с липсата на морални норми. А пък последното очевидно не е задължително.
От друга страна и невярващите в крайна сметка имат идеали и убеждения, т.е. вярват в нещо, но не го наричат Бог. Някои невярващи пък просто отричат необходимоста от съществуването на някой всевластен, без който светът не би могъл да съществува. Тъй или иначе изглежда е трудно да се даде дефиниция на това какво е Бог, и на това какво означава да не си вярващ.
Например, да си представим някой, който вярва в един вид природна сила, кръговрат, закон или принцип, според който лошите действия водят след себи си неприятни последици. Ако наречем тоя феномен кармичен принцип, то каква е тогава разликата между вярващият, който казва, че споходилото го нещастие е наказание от Бога за лоште му постъпки в миналото, и между невярващият, който твърди че споходилото го е резултат от лоша карма?
Единият нарича разбирането си (за света) Бог, другият го нарича природен закон/принцип. Но и двамата имат едно и също разбиране за света, само дето използват различна терминология.
Къде бъркам?
Или да направим друг опит - да разгледаме някое от твърденията за Бог, например: "Бог е във всеки от нас и във всичко". Преведено на езика на невярващите това би могло да звучи така: "Всеки от нас и всичко имат едно и също естество.", т.е. съставени са от едни и същи атоми, и се подчиняват на едни и същи закони.
Какво става ако разгледаме и други твърдения за Бог, дали ако ги перефразираме/преведеме на езика на невярващите те няма да останат валидни (примерно ако заместим думата бог с думата природа). Ако това е така, тогава може да се каже, че проблема в комуникацията между вярващи и невярващи е резултат от това че двете групи използват различна терминология.
Разбира се ако в повечето твърдения за Бог, просто сменим думата Бог с природа, може би невинаги ще се получи коректно твърдение. Най-малкото твърдението няма да е граматически правилно (понеже Бог е от мъжки род, а природа от женски). Т.е. на езика на невярващите, твърдението ще изисква известна инерпретация. Но известна интерпетация е необходима и при вярващите, примерно когато се четат писанията едва ли е правилно всичко буквално да се схваща.
Та дали наистина има разлика между разбиранията на един вярващ и на един невярващ, ако приемем за дадено, че и двамате осъзнават едни и същи морални норми? Те че използват различна терминология е ясно, но отвъд думите, в ония най-дълбоки разбирания за света, за това кое е правилно и кое не, и т.н.? Те по различен начин ли си обясняват света?
|