Мараба Су-то!!!!

Хубаво есе. За мене темата за смъртта е една от основните при практикуването. Не можеш да си жив ако не си се изяснил със смъртта ..... За това в будизма има ред практики за преживяване на чуждата смърт, а после- и на своята ..... В този ред на мисли ..... за мен ползотворно е да се отдели смъртта като социално явление - със всичките и ритуали и т.н. от личното преживяване ..... първото е част от колективното, а второто е лично, много лично .....