|
26 март 2005, вечерен сатсанг
Наван Нагар, Индия
Сант Балджит Синг
(преведен от хинди на английски)
Скъпи мои братя и сестри, моите поздравления към вродената сила на Отеца Бог, която е вътре във всички вас. Поздравявам всички ви.
(От Ади Грант:) „Всяка частица, в съответствие с Твоята воля, ще излезе наяве.”
Гуру Нанак Дев Джи великолепно разказваше от духовния текст [the Jap Ji]:
„Как човек може да знае истината и да преодолее облака на измамата? Има начин, о Нанак, като направим Неговата воля наша собствена; Неговата воля, която вече действа в нашето съществувание.”
Каквато и да е неговата воля, в съответствие с която ще трябва да се движим; ние ще преживеем онова, което е записано за нас. Желанията и нежеланията, нюансите и сълзите няма да променят това. Ако плувате по течението, тогава ще ви е по-лесно. Когато плувате срещу течението, тогава ще се увеличи болката. Всъщност, когато следвате духовния път, тогава дори не е нужно да плувате; просто седнете в тишина. Не е нужно нищо да се прави. Ние трябва да пребиваваме във волята на нашия съвършен отец. Нека не се опитваме да налагаме своята воля върху него. Ние не трябва да се оплакваме и да скърбим за това какво ни се случва и защо. Каквато и да е неговата воля, нека да възтържествува. Нека живеем в такива условия, каквито той избира за нас.
Сега, както подобава вечер, аз ще разкажа приказка за възрастни.
Някога бил построен един ашрам в отдалечено планинско място. Когато бил завършен, изпратили съобщение на ръководителите да организират и изпратят компетентен човек, с опит и напреднал в себеотрицанието (отшелничеството) и аскетичността, за да управлява и ръководи новото начинание. Майсторът от основния ашрам получил съобщението. В отговор той изпратил десет човека, независимо че молбата била само за един човек. Това изненадало всички обитатели на ашрама, които не разбирали каква е причината. Това било отвъд тяхната способност да разберат; те не могли да си го обяснят. Те се обърнали към Майстора, за да им разкрие загадката на своите действия. Майсторът им отговорил, че те не трябва да се тревожат за това и че когато дойде подходящото време, всичко ще стане ясно.
Това се случило преди няколко хиляди години, когато средствата за пътуване били много примитивни. Нямало удобни пътища. Човек трябвало да пресича през джунгли и планини. Десетимата избрани поели по пътя си към местоназначението. По онова време всяко човешко селище било построено така, че имало входна порта. Когато за първи път спрели пред портата на едно село, водачът на групата аскети бил заговорен от човек, който обяснил, че един светец, опитен познавач на светите писания, го посъветвал да ожени дъщеря си за първия пристигнал в селото тази сутрин. Човекът имал една дъщеря, която била красива. Той бил богат и щял да търси друго решение, само ако първият пристигнал не проявявал интерес. Излишно е да казваме, че не му се наложило да търси друг.
Останалите девет от групата продължили напред, спирайки на различни места, изнасяйки духовни беседи, сблъсквайки се с трудности, попадайки в капани до момента, до който останали само двамина смелчаци. Те стигнали до едно село. След като си отпочинали през деня, късно вечерта отишли да изнесат духовна беседа (сатсанг). По време на сатсанга, един човек от публиката, крещейки несвързано, предизвиквал говорещия да му покаже Бога. Тогава аскетът, който изнасял сатсанга, решил да остане в селото, за да превърне невярващия във вярващ.
Накрая, само един от цялата първоначална група от десетима, пристигнал до местоназначението. До главния ашрам дошло благодарствено съобщение, което потвърждавало, че един човек е пристигнал, така като било поискано. Не е учудващо, че това предизвикало силно смайване сред обитателите на главния ашрам, за които било трудно да си представят тази загуба. Тогава Майсторът обяснил, че когато десетима души тръгнат за някъде, едва един може да достигне до местоназначението, това е основно правило.
В Египет съществува такава поговорка, че само един от хиляда пристига благополучно до местоназначението. Пътят до Бога не е лесен. Той преминава през неравни полета, с препятствия, пръснати по пътя. На всяка крачка, алчността и привързаностите изпробват своята власт. В това са замесени роднините, личните връзки, различни вериги от обвързаности, удобства и вкусови усещания, които ви обкръжават и държат в плен. Този стръмен път на поклонение изисква решимост и усилия на всяка стъпка от него и затова не е лесен път. Издигането винаги е по-трудно от спускането. Спускането предлага по-нататък възможността от изпадане от дестинацията – нещо, което е несъвместимо с издигането. Пътят е замърсен с всякакви видове привързаности и алчност – огромни привързаности в живота под формата на деца, годеници и съпрузи – всичко това стои като пречка по пътя ви. Аз напълно разбирам и зная проблемите, пред които се изправяте.
Въпреки, че сме само едни малки хора, ние сме в състояние да постигнем трудни и значими резултати. Помолили Исус Христос да опише царството на неговия Господар; той го описал като рибарска мрежа. Рибарят хвърля мрежата си и в нея се улавя риба – аз давам примери от една епоха, когато Светците са записвали такива случки, във времената, когато все още е съществувало милосърдие и състрадание в сърцата на хората. В наши дни, между другото, жестокостта действа в пълен размах, без да прави никаква разлика между големи и малки. Исус Христос сравнил царството на своя небесен отец с рибарска мрежа. Рибата, която била подходяща (вкусна) била отделяна настрана; другата била хвърляна обратно във водата.
Вашето положение не е по-различно, за вас не е известно колко пъти сте хващани в мрежите. Спомняте ли си броя на своите прераждания, срещите с Майстор, посещенията на свети места, постите, ритуалите, боготворенето и изпитанията, които сте понесли? Вашата приказка не започва днес, а се простира назад в древното минало през множество цикли на раждане и смърт. Какво е това, което не сте опитали? Казано е, че Бог е разпръснал и разпилял души из земята по време на сътворението.
Всички тези души все още са тук, с изключение на онези, които са спечелили опрощение с помощта на Съвършен Майстор. Вашето присъствие тук днес е утвърдително доказателство, че сте тук още от деня на сътворението. Вашата история не е история само на този живот сега; напротив, тя се простира назад във вечността, в необятността на времето. Кой може да каже колко пъти сте приемали Майстор, стремили сте се към неговата защита и сте слушали беседите му – колко често сте се озовавали в рибарската мрежа. Бог е сроден с рибаря. Майсторът е сроден с рибарската мрежа. Водата означава светът. Вие се хващате в рибарската мрежа, но вие трябва да следвате интереса на рибаря, в противен случай ще се върнете обратно във водата! – обратно във водите на този свят. Вие сте били в мрежите много пъти, но рибарят не е проявил интерес към вас, защото ви е липсвало нещо и затова не сте заслужили неговото внимание. Вие сте тези, които трябва да покажат своите достойнства; никой друг не може да го направи вместо вас. За да се придобият достойнства, е необходима вътрешна сила и енергия – това можете да постигнете само с отдаденост. Някой ден ще трябва да завършите това дълго пътуване. Затова, заемете се да придобиете достойнства, така че рибарят да отправи интригуващ поглед към вас. Придобийте тези достойнства, така че да не трябва да се връщате в този свят отново. Този свят, както споменах по-горе, е представен под формата на водата.
|
Сант Балджит Синг
