|
Не си спомням точно годината но май беше около 1975-6-7 някъде. По това време се занимавах усилно с йога азани и пранаяма но съвсем самостоятелно. Работих като спасител в Ахтопол. За да не си губя времето напразно :):) седях в позата лотос да речем докато правих и нещо друго в същото време. Един ден така стоя в лотос и играя шах и към мен се приближава един възрастен човек. Каза че е от София, и че е впечатлен че аз мога да стоя толкова дълго време в лотос. Разбира се на мен егото ми хвръкна доста и му се похвалих за моите постижения. Той ме помоли да ми направи снимки в различни пози и аз само това и чаках:):)
След това ми каза че бил активист в София по йога, познавал се лично със най големите йоги по онова време в Българя, Лучански, Станко Попов, Евтимов и т.н. Той тогава ми каза че Станко Попов се преместил неотдавна да живее в Пловдив и ми даде адреса да му се обадя.
Щом се върнах от морето, и първата ми работа беше да потърся Станко Попов. Намерих го и от там започна връзката ни. Той беше вече организирал една група по йога в спортният диспансер. Предложи ми да отида при него там в групата му.
Тъй като вече бях се занимал доста години с йога, бях майстор в азаните, можех да правя от най сложните и т.н. и Станко ми предложи да му стана помощник в групата. Аз по онова време си нямах и понятие за това как се организират групи по йога, че трябва да се направи някаква програма по която да се изпълняват азаните и т.н. Станко правеше план на цялата програма и когато нямаше възможност да води някоя група го замествах. Иначе ходих редовно на заниманията му. Той умееше да четка егото ми :):) и винаги отбелязваше или ме посочваше за пример от което тогава ми ставаше голям кеф:):) ЕГО:):):):) Когато аз водих групата, подражавах колкото е възможно повече на Станко Попов. Все пак той имаше вече опит. По онова време във София вече бяха идвали разни йоги от Индия и Станко Попов имаше директна връзка с хората които са се срещали с тези йоги. Това беше голяма работа за мен тогава. Преди това само бях чел за йоги, и на мен ми се струваше че имам достъп едва ли не до самият извор:):)
Пак по същото време Станко Попов започна да ми дава апокрифна книжнина, книги които са издадени на циклостил в най добрия случай и по често печатани на ръка на пишеща машина, преводи на някой ентусиасти. По онова време нямаше ксерокс, всяка книга трябваше да се преписва на ръка както Паисий Хилендарски неговата история:):). Беше много ценна работа. Обикновено превода се даваше на някой машинописец, плащаше се значителна сума и той я преписваше. Обикновено можеше да се направят до 5 – 6 копия, като последните копия бяха почти нечетливи вече. Хората които имаха такива книги се смятаха вече за „Напреднали Йоги”. Колкото повече апокрифни книги имаш, толкова повече си „Напреднал”, голям майтап но така беше. Защото в тези книги имаше знания, които човек не можеше да прочете никъде другаде. Официалната цензура забраняваше разпространение на всякакъв вид литература, която може да подрони комунистическата идеология.
Та за мен беше голяма работа моята връзка със Станко. От време на време когато отивах в тях, той отиваше в другата стая забавяше се за малко и излизаше от там с някой „ценност”, някой нова за мен „забранена книга”. Даваше ми я с инструкциите да не я показвам на никой.
До този момент аз не бях чел нищо друго за йога освен книгата „Индийская Философия” превод на руски на Радхакришнан. Ходих и я четях в библиотеката близо три години под ред. Това беше единствената ми подготовка. Доста години трябваше да минат за да успея да разбера колко ценна и важна книга съм чел по онова време, и че тази книга е превъзхождала далеч всички книги които Станко ми даде. Просто не съм бил готов за нея.
Доста от книгите, които Станко ми даваше, бяха точно такива каквито ме интересуваха мен по това време, пълни с чудесии и измишльотини, пълни с мистика, суеверия и т.н. Но имаше и доста добри книги между тях също. Понякога трябваше да чакам със месеци, докато Станко ми даде следващата книга.
Аз така и не разбрах защо той тогава ми ги даваше по този начин. Нормално е ако някой има библиотека, да каже на госта си нещо от рода: „Хей приятел, ето ми библиотеката, избирай си книги вземай и чети колкото искаш.” Възможно е той да се е страхувал от това че може да направя някой фал, и да стане така че да му конфискуват книгите. Предполагам че те са стрували цяло състояние за него по онова време. Както и да е такива бяха времената.
Когато отидох в Индия, Станко ми писа едно писмо там, и ми препоръча да отида да намеря нещо за Сахаджа Йога. От него за първи път чух за Сахаджа Йога и за Нирмала Деви. До колкото разбрах той по онова време е бил един от най – запалените Сахаджа йоги в България. Това е било някъде около 1992-3 година май.
Станко Попов е голям ентусиаст, и много искрен човек, последовател на Йога. Спомням си на времето когато бяхме заедно в Пловдив, той се беше запалил по Йогананда и Селфреализейшън, и аз покрай него. Дори ми беше дал част от уроците на Йогананда.
По късно ми беше писал че се е хванал със Сикхите и тяхната Сурат Шабда Йога. След това се беше хванал с Сахаджа Йога. Последният път когато се видяхме с него беше се запалил със Шибендо.
Не го знам сега какво прави, и с какво се занимава. Но си оставам верен негов приятел. Може да не съм съгласен с него по това или онова, но сме прекарвали заедно много хубави дни, в чудесни разговори и преживявания, и съм сигурен че той също би оставил на страни всички йоги, само за да продължим да бъдем „стари приятели”.
А ТОВА Е ИСТИНСКАТА ЙОГА!!!! Да си останем приятели, всичко друго е бош лаф работа!! Следващият път като се видим с него, надявам се че ще имаме възможност да бъдем по дълго време заедно, и да разискваме повече за това или онова
 Редактирано от Brahman_ на 27.12.05 16:03.
|
Станко Попов не е Сахаджа йоги
