|
Едно интервю:
Ние живеем в един свят на война. Реалистично ли е да се надяваме на световен мир?
Когато бях дете аз бях очарован от идеята за „световен мир” това беше едно голямо размишление. После, когато почнах да пътувам по света и да срещам хора, аз разбрах, че не съществува такова нещо. През всички тези години аз никога не съм срещнал нещо конкретно което бих могъл да нарека „светът”. В момента хората са увлечени/впечатлени от войната.
Защо хората създават войни?
Една война започва с отричане. Една група хора решава, че тяхната кауза е по-велика/важна и че каузата на друга група не съществува. Каузите стават все по-големи и човешките същества се свеждат до нищо. Хората се борят защото те дават повече легитимност на тяхните каузи отколкото на човешкия живот. В своето рационализиране те смалиха стойноста на човешкия живот. Когато за първи път някой излезе с идеята, че една кауза е по-важна/велика от човешкия живот, баланса бе нарушен и продължи да се влошава. Хората ще се бият, докато продължават да не разбират за какво е този живот, защото във войните ние прахосваме живот. Войната не същестествува само на бойното поле. В къщи без да има война ние прахосваме живот.
Много хуманисти, философи и световни водачи са изразявали, че войните започват в умовете на хората. Бихте ли се съгласили с това?
Световните войни могат да изглеждат „питомни” сравнени с битките, които вилнеят в едно човешко същество. Животи са унищожавани в тази битка, скъпоценни моменти са пожертвани, тотално погубване се получава. Борбата отвътре е най - голямата битка. Ние имаме нужда да бъдем в мир със себе си, защото на нашето бойно поле „АЗ-ът” е погубван.
Вътрешният смут ни задържа от намирането на истинския Мир. Докато няма мир отвътре, винаги ще има война отвън. Неспокойството в тялото разбира се носи мизерия, но мизерията, която идва от неспокойството на съцето е много по-лоша. Това трябва да е най-мизерното нещо, което съществува.И въпреки това сърцето я е търпяло от дълго, дълго време.
Как стана така, че ние като индивиди загубихме мирът?
Всеки от нас има един невидим крадец, който ни следва където и да отидем. Какво прави този крадец? Той ни ограбва. Нито врати, нито ключалки, нито аларми могат да го спрат. Крадецът не краде пари или дрехи. Той ни ограбва от най-ценните притежания, които имаме. Той ни ограбва от радостта, мирът, задоволството. Той ни ограбва от разбирането. Той ни ограбва от всички тези неща, които са по-важни от всичко друго.
Когато ние кажем: - „ Аз искам мир в моя живот, но.....аз ще го търся ...по-късно” ние разрешаваме на този невидим крадец да дойде. Това е неговия сигнал. Всичко, което той иска да чуе е „Не сега” и крадеца казва: „Тук има един, когото мога да ограбя, защото той не си защитава своето най-скъпоценно притежание. Той го прахосва. Той го захвърля. И в такъв момент ние сме ограбени от това, което е най-важното за нас.
Дали всеки има едно вродено инстинктивно желание да търси и изживява мира?
Вътре във всекиго има нещо което копнее за мир. По времето на тотален хаос, има един стремеж за мир. Когато има недоверие има едно дълбоко желание за доверие. Когато сме в болка, нещо отвътре търси един лъч/проблясък на надежда, на облекчение.
Едно човешко същество има нужда от любов – да обича и да чувства любов. Въпросът е какъв ще бъде изворът на тази любов? Едно човешко същество има нужда от доверие/опование, но какъв да бъде изворът на това упование? В какво да имаме доверие, което да заслужава доверие, което да ни осигури това, което е необходимо в човешкия живот? Също така няма съмнение, че едно човешко същество има нужда от мир. Фактически много малко може да направи всеки за това. Има една жажда, която е вродена във всяко човешко същество. Въпросът е какъв ще бъде изворът на този мир?
Как човек ще достигна до разбирането на мира за който говорите вие?
Мирът не е необходим на ума, той е необходим на сърцето. Умът и интелекта не могат да уловят мира. Те имат една по-различна функция. Мирът, радостта, и истинското щастие не са субект на мисленето. Те могат само да се чувствуват. Има едно чувство в това да си жив. Няма обяснение за това. Това е чувството, което човек трябва да получи, защото ето къде е комфорта, в него е радостта, в него лежи задоволството. В това чувство ние имаме нужда да живеем нашия живот. Някакси ние мислим, че имаме нужда от обяснение за това какво е мирът, но мирът не може да бъде обяснен, той може само да се чувствува.
Изпълнеността има нужда да бъде почувствувана. Когато сме изпълнени, нещо в нас казва: „Да! Аз съм изпълнен.” За един жаден човек, дори и хиляда снимки на други хора, които пият вода не могат да му помогнат. Само пиенето на водата ще помогне.
Къде може да се намери мирът?
Той е във всеки индивид. И е личен избор на всеки индивид да каже: „Аз искам мир в моя живот” Обществото няма мир. Обществото не съществува, правителствата не съществуват – само хора. Мирът е просто нещо. Той може да се чувствува от индивида. Когато ние забравиме смисъла на това да си в мир и само се хващаме за формули за създаване на мир, ние имаме проблеми.
Това, за което говоря аз е мирът отвътре – „моят мир” а не мирът отвън. Много хора мислят, че мирът ще настъпи, когато те имат контрол над всеки елемент в тяхния живот. Това няма да се случи. Това не е достъпно за тях. Не е достъпно за всеки да разбере и контролира всичко. Всичко, което мога да направя аз е да разбера себе си. Търси мирът отвътре. Дори ако всички други войни свършат, докато войната в нас все тъй бушува – ние няма да сме в мир. Ако сме в мир със себе си, тогава ще имаме този мир, без значение, че външните войни продължават. Има една усмивка, която нищо не може да ни отнеме. Тази усмивка идва от такова дълбоко място на мир и празнуване, че нищо на този свят не може да я отнеме. Това е усмивката с която всеки от нас може да се усмихва. Мирът, който обитава в това място в сърцето е единствения мир, който може да я причини.
Във време на война, възможен ли е вътрешния мир?
Има една симфония, която свири отвътре. Ние можем да се събудим за тази възможност. Ето това е всичко – една възможност. Възможно е да си изпълнен, да бъдеш в мир отвътре. Възможно е да разбереш стойността на всеки дъх, да узнаеш копнежа за живот. Възможно е да превърнеш болката в признателност, съмнението в узнаване. Възможно е да превърнеш всички въпроси в един отговор. Отговорът! Какъв вид отговор? Един Отговор без въпрос.
Как може един човек да помогне мирът да се прояви в неговия живот?
Мирът отвътре не е нещо, което може да се създава или изобретява. Това е един процес на разбулване на мира, който вече съществува. То е повече въпрос на отстраняване. Елиминирай всичко друго и мирът ще се появи, защото той вече е там във всички нас. Кога идва радостта? Когато спрем да вършим всички други неща, които вършим – ние чувствуваме радостта защото радостта е вградена/вродена вътре в нас. Мирът и радостта са вградени в нас и когато се опитваме да ги създаваме, ние само се отдалечаваме повече от тях.
Какъв вид мир вие помагате на хората да намерят?
Намирането на мирът отвътре без никакъв катализатор – да намериш просто Себе си, е това което предлагам аз. Нищо повече. Много хора си мислят, че намирайки мира ще ги направи едно съвършенно човешко същество. Не е така. Всеки от нас вече е едно съвършенно човешко същество. Ние не можем да станем по-съвършенни. Нищо не може да се направи да разкрасиш едно човешко същество. В най-възбудения човек аз съм видял мир. В най-мразещия човек аз виждам любов.
Когато сме в това истинско място, когато съществува това задоволство – тогава има мир, тогава има радост. Това има нужда се приеме. Аз помагам на хората да разберат, че има надежда и че съществувеа една по-голяма цел в живота от ежедневните делнични неща в които се отзоваваме заклещени. Аз казвам на хората, че отговорътна нуждата, която те са чувствували в своя живот винаги е бил вътре в тях. Ако те търсят мира – мястото, където трябва да търсят е отвътре в тях. Това „отвътре” е където аз мога да помогна. Аз показвам на хората как да се обърнат навътре и да намерят мирът отвътре. Без това, това което говоря би било една философия. Би било безмисленно – много хубави думи, но безмисленни. Това, което предлагам аз е един практичен начин да бъдеш в мир отвътре.
Това е една благоприятна възможност. То е един подарък. Той не може да се купува или продава. Аз не казвам, че съм пророк или „аз съм това” или „аз съм онова”... Но ако ти желаеш мир в своето сърце, аз предлагам едно средство да отидеш вътре в себе си, да се свържеш и да почувстваш.
Аз имам подаръка, привилегията да мога да предложа тази възможност да почувстваш спокойствие, радост, мир. Няма значение как ще го наречете. Не може да му се сложи етикет. Наречете го „просто”. Просто е най-добре. Всяко човешко същество има подаръка да може да чувства този мир.
Кажете ни повече за мира
Когато едно човешко същество наистина разбере/схване, че съществува липса на истина и щастие в неговия живот, едно отсъствие на мира, тогава един огън идва отвътре. Един истински огън гори за този човек от сърцето, не от главата. Този човек започва да търси.
Търси тази жажда. Това е жаждата отвътре, която ни тласка в правилна посока. Това е от което се нуждаем ние – преоткриване на страстта за радост. Нека това да е движещата сила.
Когато този живот се почувствува изпълнен, когато този дъх не е захвърлен, добрината започва да се проявява. Добрината извира от едно сърце изпълнено с радост. Ето кога мирът идва в нашия живот.
Ето кога ние намираме разрешението на нашите проблеми. Не че нашите проблеми са разрешени, но ние намираме отвътре една простота, която е величествена.
  
|
Мирът в нас
