Ами приятелю ще видим утре като сложи Пепси плаката сега как да ти отговоря. Но обикновенно декорацията малко ме вълнува. А "ако някой човек дойде на наше събиранене и се обърка ако види плаката на Сай Баба(на Ширди или на Сатия?)" то тогава проблема си е негов личен. Може евентуално ако разбера за "проблема му" да го посъветвам да го обсъди с Пепси. Друг е въпроса, че на нашите събирания рядко има плакати. И ако има не ги слага Пепси. Обикновенно той не се интересува от плакатите по стената а и май повечето хора също. И с плакати и без плакати все си ни е добре - като на лудите или пияните.
А с това "ако не смееш да попиташ Пепси" ме разсмя- после си дадох сметка, че поакзва само липса на правилна представа за Пепси.
Ти ми подсказа и една идея : Ако имаш объркване от плакати на Сай Баба или други въпроси заповядай на някой от събиранията ни и направо питай Пепси. В крайна сметка ми се струва, че директния контакт е най-ценен.

Пращам ти и един интересен текст(откъса е от"Джеляледин Руми" Радий Фиш):

"...Той замълча за миг. Сетне захвана, както преди, с тих, но вече не тъжен, а, подобно на стомана в огнище, нажежен от затаена страст глас, разказа за наставника Сеяд и сина доа шаха, изучаващ рамл(изкуство за гадаене с пясък), разказ, който днес бе неговият подарък за любимия ученик Хюсаметтин:
— Някой казал на Сеид Бурханеддин: „Чувах, че някой си те възхвалявал!" И попитал Бурханеддин: „А той самият какъв е, та да ме хвали: откъде ме познава? Ако с от словата мои, то той не ме познава, защото думите и звукът, устата и устните са само признаци. А ако с от делата мои, то и те са вторични, преходни. Само ако познава същността моя, ще призная, че той има право да ме хвали и похвалата негова няма да се отнася за словата м делата мои, а за мен сам»ия-.."
За да ви стане по-ясно какво е имал предвид Бурханеддин, като говори за разликата между същността и признаците, изслушайте внимателно притчата за сипа на шаха, който изучавал изкуството за гадаене върху пясък.
„Живял някога един шах, единственият син на когото бил толкова глупав, та и) дума сте можело да става да му се повери не само шахството, но и най-простата работа. Дълго мислил шахът на какво да го научи и накрая решил: нека овладее изкуството за гадаене на пясък. Колкото и да не искали, учените- гадател и трябвало да се подчинят на шахската воля.
След няколко години те довели шахския син в двореца и паднали на колене пред шаха. „Много се труди вашият син и постигна — изучи всички закони и правила на рамл, които ни са известни. На нищо повече не можем да го научим."
Шахът стиснал в ръката си един пръстен и попитал: „Отговори ми, сине, какво държа в ръката си?" Момчето начер-тало върху пясъка фигурите на рамл и като размишлявало, рекло: „В ръката ти има нещо кръгло с отвор в средата. По произход е минерал." Доволен, шахът казал: „Ти вярно отгатна всичките признаци. Сега назови самия предмет!"
Шахският син се замислил. И заключил: „Воденичен камък!"
„Колко точни признаци посочи ти със силата на знанията си! — извикал шахът. — Но не ти достигна ум, за да разбереш, че воденичен камък не би се побрал в ръка!..."

Разбира се в първата част на горния текст спокойно може да се замени думата "възхвалява" с думата укорява или критикува или подиграва и даже нагрубява - на който както му харесва.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ