От както света се повреди , повредиха се и хората.
Те постоянно човъркаха с лъжици в душите си,носовете си,говореха си сами,често откриваха в себе си нещата, от които най много се страхуваха.
Намаше как.
Времето валеше, падаше като пелена, очертавайки и хроникирайки, истинския облик на всеки, дръзнал да се изправи в него.
Това е много болезнено.
Не всеки успяваше да преживее пъровначалния ужас и почуда и да види какво точно носи в сърцето си, за да го изхвърли по най бързия възможен начин.
........................
Мулето напуска тази барака, пълна с буквоядство,несъзнателност,неразбиране и се усамотява насаме с една ябълка, която ще стане част от него.
Винаги е за предпочитане да изядеш някоя ябълка, вместо да се храниш с духовния труп на някой духовен глупак,избрал подобно място за да се изложи и разложи.
Всеки разлагащ се, се мисли за произведение на изкуството,посрамвайки ужасно своя създател.
Ето защо създателите много рядко се вясваха тук, за да не бъдат разпознати от създанията си и да не бъдат линчувани и разпънати от тях.

Мулето насаме с ябълката...............!


И кво от това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите