Попаднах там, в сградата на спортната академия случайно, след като едно от момчетата ми звънна,че Пепси е там и празнуват.
Това което виждате, е празнуване,посветено на рожденния ден на Сай Баба, но аз отидох там заради Пепси.
Ние се виждаме периодично,ей така за минути или половин-един час, за да споделим тишина или усмивки със затворени очи.
Това е вид наркотично преживяване, който е безвредно.
То дори не е необходимо, защото между нас има друг вид общение, но защо да него сторя, когато мога.
Въздържам се от коментарии относно Сай Баба.
На мен ми беше приятно, бях там , като че в дома си,между мои близки родственици.
Това ми е достатъчно.
Пепси действително е разказвач,но е и нещо повече.
Мулето е достатъчно агресивно настроено към хора, които само разказват неща, които не са преживяли лично.
Усети ли това,то не е приятен компаньон.
Пепси не е такъв разказвач.
Той е тих, обаятелен,бавен и плавен.
За Мулето този въпрос със съмнението, не стои и ако е стоял някога, това е била за кратко време.
Дори и да е илюзия това, което се случва,това е ОСЪЗНАТА ИЛЮЗИЯ.
Сай Баба не е моя Учител, но е "учител" на милиони,което си е тяхно право.
Никой няма право да застава на пътя на някого, към избрания от него учител,дори и фалшив.
Кой ще даде урок на излъгания, ако не фалшивия учител?
Дори и грешен, това е негово право и негов избор.
Между впрочем, ако се задълбочите в думите на всеки един учител, ще усетите горчивина и сол...които бележат натрупания,преживян и надживян от тях негативен опит в работата си с хората.
Всяка опитност е негативна.
Учителят изкарва на показ скритите негативи,помага на последователя си, да ги изхвърли сам.
Всъщност учителят е едно жестоко същество.

Мулето медитираше с друг "учител" и даже му избиха сълзи за кратък момент.
Медитацията беше приятна и дълбока.
Пееха се песни, на няколко пъти прекъсвани от зикер/ритмично, дълбоко и бързо дишане/.
Въздухът ухаеше от запалените благовония.
Не ми беше неприятно да вдишвам въздуха издишан от другите.
Вярно е, около Пепси ,хората често търсят своя път и спасение от проблемите си.
Но в момента на тази медитация , това не ме притесняваше и ми беше леко и приятно.
Пепси е приел тази карма и я изживява.
Тя не е лека.
Приятно е да снимаш отнесени физиономии,затворени очи,съжалявам че снимките не са станали от най добрите.
Това не беше гробище.
Трамвая или рейса са подвижни гробища.
Работното място е стационарно гробище или пирамида с мумии .
За това има виновни.
Не са виновни Пепси или Сай Баба.
Да не смятате че това е много приятно?
Много по приятно е да си незабележим и свободен от връзките с нещастници,които търсят сламката в морето на неосъзнатостта.
Упреците към Сай Баба или Папси , едва ли могат да променят това, което вече е.
Хората са безпомощни, загубили корена си, защо да не изберат сламката пред "нищото"?
Това е толкова логично.
Не е логично,че е толкова приятно, да се отзовеш на място, където хората искат да се променят,започвайки от себе си.
Всечки останали започват от идеята да променят другите, от света, от близките си.

Не направих коментар в началото.
Не го направих, за да не "замърся" снимките.
Гадното Муле има способност за ришка и да създава проблеми около себе си.
Но когато съм с Пепси, тази способност му се губи.

Сега прочитам за пореден път написаното....

Рано или късно фалшивото колело следва да се скъса.
Фалша се разпознава едва след като фалшивото колело се е скъсало.

Късането става в медитация.
Може тази медитация да е фалшива, за този, който е фалшив.
Но дори и фалшива, тя беше приятна.

Спаделих снимки и усещания.

И кво от това?