|
Медитация
Искам аз да медитирам,
да не спирам.
Смело да се концентрирам,
във духовно да стартирам.
Нема вече тате, мама,
сутрин рано във Ашрама,
почвам,
още слънце няма -
нищо и то е измама.
После слънцето изгрева,
аз го срещам във асана,
то ме грее, аз го гледам
и си викам - "боже, боже,
требваше ли да ми светне
първо в най-задните части".
Иде гуруто след малко,
нещо сънен ми се вижда,
той не става толкоз рано,
щото веч се е пречистил.
И така с една надежда,
аз му викам "Гуру, гуру",
кажи кво съм ти направил,
че ме мъчиш ежедневно
то асани, то и мантри,
за обед храна сатвична,
екзотична, прозаична,
поза лотос, то е чудо,
питам де са ми краката.
Гуруто е вече буден,
виждам погледи ми мята.
Май се мръщи нещо тоя,
иска нещо да ми каже,
после пак се сеща кой е
и ми се усмихва даже.
Айде - вика - давай, давай.
Карма се не чисти лесно,
господ знае кво си правил
по предишните животи,
няма кво да ми се потиш.
Трябва повече старание,
и внимавай,
че пред Шива
няма тъй да минеш метър.
И по-леко с таз асана
да не видиш вместо Шива,
по-напред светия Петър.
Аз му викам - нема страшно,
тая съм я отработил,
ти докато сутрин хъркаш,
аз тука защо се потя.
Абе ти внимавай все пак,
че то нищо се не знае.
Айде викам, по-полека,
само не на мене тия,
нали ти си ме изучил,
тоя зор, толкоз години,
и сега да ме преметаш.
Я у лево, а там точно.
Там си стой, ако обичаш.
Гуруто е нещо вкиснат,
нещо лекция го гони,
има там едни маймуни,
просто умрат да го слушат,
ходи от време на време
глупости да им говори,
после те сами си спорят.
Тъй е гуру, тъй е твойто,
нема кво и да го мисля,
да си мислил ти навреме,
никой те не е бил по главата
на учител да се правиш.
Сега им бери гайлето на ония дет те слушат.
Няма кво да ми се мръщиш.
Бегай, бегай, аз се скривам
във мантри най-подходящи.
Е така го карам тука,
всеки ден със моя гуру,
що не взема да го цапна.
Ама нема, нема нужда.
Той след малко ше излезе,
аз ше хода да си хапна.
|
Meditatsia
