|
две книги на едно и също място:
1.
Казахте, че ако някой може наистина да обича, тогава любовта сама по себе си е достатъчна и 112-те метода за медитация са излишни. Така както обяснявате истинската любов, чувствам, че наистина обичам, вярвам в това. Обаче щастието, което получавам по време на медитация, изглежда като от съвсем различно измерение в сравнение с дълбокото задоволство, което изпитвам от любовта, но не мога да си представя също, че мога да се лиша от медитацията. Затова обяснете ни повече за това, как любовта сама по себе си, без медитация, може да бъде достатъчна."
Много неща трябва да бъдат разбрани. Първото, ако ти наистина обичаш, изобщо няма да се интересуваш от медитация - защото любовта е такова цялостно осъществяване, че никога не се изпитва чувството, че нещо липсва, че някаква празнота трябва да се запълни, че се нуждаеш от още нещо. Ако чувстваш, че е необходимо още нещо, празнотата е налице. Ако чувстваш, че трябва да се направи и преживее още нещо, тогава любовта е чувство, а не реалност. Не се съмнявам във вашето убеждение: вие можете да сте убеден, че оби-' чате. Вашата вяра е истинска; вие не лъжете никого. Вие усещате, че сте влюбен, но признаците сочат, че не сте.
Кои са признаците, че обичаш? Три неща. Първо, абсолютното удовлетворение. Не е нужно нищо друго; дори и Бог не е нужен. Второ, никакво бъдеще. Сам този момент на любов е вечността. Не съществува следващ момент, няма бъдеще, няма утре. Любовта е събитие в настоящето. И трето, ти изчезваш, теб повече те няма. Ако ти още си, тогава все още не си влязъл в храма на любовта.
Ако тези три неща станат - ако тебе те няма, тогава кой ще медитира? Ако бъдещето не съществува, тогава всички методи стават безсмислени, защото методите са предназначени за бъдещето, за резултата. А ако в настоящия момент ти си удовлетворен, абсолютно задоволен, къде с мотивацията да правиш нещо?
В психологията съществува направление (и това е една от най-съществените тенденции в съвременната мисъл), което започва от Вилхелм Рай. Той твърди, че липсата на любов е причината за всяка болест на ума. Заради това, че не можеш да изживееш една голяма любов, че не можеш да бъдеш тотален, неосъщественото същество копнее за осъществяване в различни измерения.
Когато казвам, че "ако можеш да обичаш, нищо не е необходимо", нямам предвид, че в такъв случай любовта е достатъчна. Имам предвид, че когато обичаш, любовта се преврьща във врата -точно както всяка медитация.
Какво ,ще постигне една медитация? Тези три неща: тя ще предизвика удовлетворение, ще ти позволи да останеш в настоящето, и ще разруши твоето его. Медитацията трябва да направи тези три неща - с които и да е метод. Можеш да го кажеш по този начин: любовта е естествения метод. Ако естественият метод е изгубен, тогава трябва да се приложат изкуствени методи.
Някой може да мисли, че обича; тогава тези три неща трябва да са критерия за него. Те трябва да са крайъгълните камъни, измерителите. Той трябва да следи дали тези три неща се осъществяват. Ако те не се осъществяват, тогава любовта може да бъде най-различни неща, но не и любов. Любовта е велико нещо: тя МОЖЕ ДА БЪДЕ много неща. Тя може да е страст; може да е просто секс; може да е стремеж за притежание; може да е само едно занимание, защото не можеш да бъдеш сам и се нуждаеш от някой, защото се страхуваш и се нуждаещ от сигурност. Присъствието на другия ти помага да се чувстваш сигурен. Или тя може-да е само една сексуална връзка.
Енергията се нуждае от отдушник. Енергията се натрупва и после се превръща в бреме. Трябва да я изхвърлиш и освободиш. Затова любовта ти може да е просто едно освобождаване. Любовта може да бъде много неща и любовта е много неща. И обикновено любовта е най-различни неща, с изключение па ЛЮБОВ.
За мен любовта е медитация. Опитай следното: с твоя любим медитирай. Когато твоят любим или любовник е с теб, медитирай задълбочено. Превърни това присъствие в медитативно състояние.
Обикновено правиш точно обратното. Когато влюбените са заедно, те се борят. Когато са разделени, мислят един за друг, а когато са заедно, се борят. Когато отново се разделят, отново мислят един за друг. Когато отново се озоват един до друг, борбата започва отново. Това не е любов!
И тъй, ще ти предложа няколко неща: Превърни присъствието на твоя любим или любовник в едно медитативно състояние. Запази мълчание. Остани близък, но мълчалив. Използвай присъствието на всеки от вас, за да отстраниш ума; не мисли. Ако мислиш, докато любимият е с теб, тогава не си с твоя любим. Как можеш да бъдеш? Вие сте тук, но разделени на километри. Ти мислиш своите мисли, твоят любим мисли неговите мисли. Само изглежда, че сте един до друг, но не сте - защото, когато два ума мислят, те са един срещу друг.
Истинската любов означава прекратяване на мисленето. В присъствието на твоя любим или възлюбен спри напълно да мислиш. Само тогава сте един до друг. Тогава сте едно. Тогава телата не могат да ви разделят. Тогава някъде дълбоко вътре в тялото, някой е разрушил бариерата. Мълчанието разрушава бариерата: това е едно от нещата.
Придай на твоята връзка един сакрален момент. Когато наистина си влюбен, обектът на любовта се превръща в божество. Ако това не е така, тогава знай добре, че това не е любовна връзка: невъзможно е. Любовната връзка не е светска връзка. А някога изпитвал ли си някакво благоговение към своя любим? Може да си изпитвал много други неща, но никога благоговение.
Изглежда немислимо, но Индия е опитвала много, много пътища. Затова Индия е настоявала, че това любовно отношение между мъжа и жената трябва да има сакрален характер, а не да е светска връзка. Любимият, възлюбеният - те се превръщат в Божество. Не можеш да го разглеждаш по друг начин.
И втората:
2.
ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ Редактирано от titiksha на 04.11.05 09:20.
|
Тази сутрин отворих
