Миро,

Изходната позиция на която се базира практиката ми е проста.

Според нея човеците имат уникалното свойство да се осъзнават като нещо
отделно, да правят разлика между аз и не-аз. На всичкото отгоре хората могат
да правят в себе си копие на обектите с които се срещат, да ги моделират, да
изследват качествата и свойствата им и след това да използват наученото, за
да ги променят за собствените си нужди или цели.

Обикновено процесите на учене на хората са насочени към учене във външния свят с цел оцеляване. След като се оправи с тази задача, вниманието на човека естествено се обръща навътре в опит да разбере кое е нещото, което му позволява да прави всичко това.

Тогава изведнъж става ясно, че седалището на тази способност е в един орган, който наричаме нервна система. Нервната ни система има две задачи. Едната е да ни гарантира оцеляването във външния свят и другата да интегрира вътрешната ни среда – буквално на материално - биохимично и физиологично ниво и на мета ниво, тоест това което наричаме психология и духовност, за да се постигне първата задача.

Погледнато от този ъгъл духовните дисциплини/науки са врата към вътрешния ни свят.

Хората, които са преминали през тази „врата” идват и казват вижте какво,
това което на пръв поглед е човешката природа и съдба не е точно така и започват да разказват разни врели-некипели, които за да провериш, дали са верни трябва самия ти да минеш през „вратата”(тоест да практикуваш).

С други думи, стоя на позицията, че материалния свят си е обективен, че е
вън от нас и не седя на идеалистичната позиция за някакъв
свръхразум-създател, управител и разрушител.

Ако има изобщо нещо трансцендентно в нас то това ще да е нещо свързано с
тази уникална само за хората способност за себеосъзнаване за която експериментите с разрушаване показват, че най-вероятно обитава главно в мозъците ни.

С този анализ подмишка тръгнах да изследвам източните философии и стигнах до извода, че използват научния подход при прилагане на психофизиологични (а някои психофармакологични) манипулирания върху нервната система.
И следователно това е нещо, което мога да проверя сам.

Част от практиките ми са ориентирани към постигане на лично преживяване на (посещение, прибиваване в) това, което се нарича трансцендентно съзнание, непоклатима вътрешна тишина, сат-чит-ананда, празнота, шива.

Другата част от практиките ми са ориентирани към достигане на екстаз,
блаженство или лично преживяване на движението на „жизнената сила” във
„индивидуалната ми фина система” или богинята(според някой фината система с нейните чакри и нади са богинята всъщност) „събуждане на кундалини шакти”, преживяване на майя и начина по която тя покрива се покрива с воали или се разкрива пред нейния любим – шива.

Идеята е, че след като съм се научил да пребивавам и в двете мога да премина
към опит за сливането им в едно, което е и - както Лахири Махасая казва -
просветлението - сливането на празнотата с еуфорията.

Техниките за постигане на вътрешната тишина, които практикувам са:

- Медитация с мантра - ежедневно, два пъти на ден поне за 20 минути
- Извеждане на вътрешна тишина навън със самяма - когато усетя, че количеството и качеството на постигнатата тишина е добро.

Техниките, които използвам за събуждане на екстаза (кундалини) са:

- сидхасана - често, но избягвам ежедвено, защото започвам да се нажежавам отвътре
- спинално дишане или сушумна дишане пранаяма - ежедневно два пъти на ден поне за 10 минути
- бастрика - напоследък съм я поизоставил
- набор от мудри и бандхи - ежедневно като част от спиналното дишане
- йони мудра кумбхака - напоследък съм я поизоставил

С техниките за събуждане на екстаза гледам да не прекалявам твърде, щото,
както беше писал някъде из

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите