1. Прагнянам Брахма - БРАХМАН ТОВА Е ВИСШИЯ ПРИНЦИП НА ПОЗНАНИЕ (Айтрея упанишада - 5.3.)
2.Тат Твам Аси - ТОВА СИ ТИ (Чхандогия упанишада - 6.8.7.)
3.Аям Атма Брахма- ТОЗИ АТМАН Е БРАХМАН (Мандукя упанишада - 2.)
4.Ахам Брахма Асми - АЗ СЪМ БРАХМАН (Брхадараняка упанишада - 1.4.10.)

Тези четири изречения показват в крайно концентриран вид цялото учение на Веданта. Всичко е тук вътре, и практика и теория и абсолютно всичко:)

Който иска може да прочете малко повече тук това по долу:):)

Според едно традиционно предание в началото на съзиданието, когато хората били душевно чисти, учението (на Веданта) се е предавало много лесно от Учител на ученик. Начинаещият отивал при Учителя с наръч дърва за огнището и с молба да бъде приет за ученик. Наръчът дърва символизирал готовността на Садхака (практиканта) да служи вярно на своя наставник. След като ученикът прекарвал съответен период на предена служба, Гуруто му предавал цялото учение на Веданта, което се състояло само от четири изречения. Ученикът размишлявал върху тяхното значение и не след дълго постигал просветление. По-късно, когато душевната чистота на хората намаляла заради многобройните им желания, (васани) станало невъзможно само с четири изречения да се предаде цялото учение. Налагало се да се напишат обяснения към тези четири изречения. Така били написани четирите Веди. Още по-късно, когато душевната чистота на хората отново се влошила се наложило да се напишат обяснения към четирите Веди. Така били създадени Упаниша¬ди¬те, философията на Веданта, Брахма Сутра. А когато хората не можели вече да разбират и значението на Упанишадите се наложило да се напишат двата велики епоса на Индия, Махабхарата и Рамаяма, Пураните - сборници от множе¬ство предания и митове. От тогава насам се появяват от време на време гиганти на мисълта, като Ади-Шанкара-Ачария, които да обяснят всички тези писания.
Дали това предание е истина не е важно, но е факт, че ядката, сърцеви¬на¬та на Ведите и Веданта са четири велики изречения или изявления - четири Махавяки. Те са:
1. Прагнянам Брахма - БРАХМАН ТОВА Е ВИСШИЯ ПРИНЦИП НА ПОЗНАНИЕ (Айтрея упанишада - 5.3.)
Това изречение или изявление - Вакя - е основата на Риг Веда. Тя се нарича още Лакшана вакя - дефиниционно изявление. Тази Махавакя дава дефиниция на висшата обективна реалност наречена Брахман. Брахман или Бог не може да стане обект на познание, тъй като е познавател¬ния принцип, с който може да се познае всичко. Например, маса или стол са предмети, които могат да станат обект на възприемане от очите; очите могат да станат обект на възприемане от ума; ние можем да бъдем съзнателни, да сме будни по отношението на това какви мисли, възприятия, настроения или чувства има в ума ни. Но ние не можем да сме будни за нашата будност, не можем да сме съзнателни, за нашата съзнателност. Тази Чиста Будност, това чисто съзнание е това, което се нарича Брахман.
2.Тат Твам Аси - ТОВА СИ ТИ (Чхандогия упанишада - 6.8.7.)
Тази Вакя е основата на Сама Веда. Тя се нарича още упадеша вакя - изявление на съвет. Думата “това” се отнася за индивидуалното необусловено съзнание наречено Атман. Това е нашето истинско Аз, това е чистото индивидуално съзнание, това е онази будност в нас, която е незамърсена от каквото и да е желание, стремеж, оценка, сравнение и т.н.
3.Аям Атма Брахма- ТОЗИ АТМАН Е БРАХМАН (Мандукя упанишада - 2.)
Тази Вакя е основната ядка на Атхарва Веда. Тя се нарича още абхяса вакя - изявление за практикуване. На този етап ученикът чрез шравана, манана и нидидхясана открива идентичността между индивидуалното необусловено съзнание Атман и общото космично съзнание Брахман.
4.Ахам Брахма Асми - АЗ СЪМ БРАХМАН (Брхадараняка упанишада - 1.4.10.)
Тази Вакя е сърцевината на Яджур Веда. Това изречение се нарича анубхава вакя - изявление от опитност. Постигайки крайната цел прос¬ве¬тле¬ни¬е¬то, откриването на истинското Аз, ученикът заявява с увереност идентичността си с Брахман (Бог). И това не е себична самоувереност, а следствие на задълбочен анализ и практическа опитност, които са довели до разбиране, до преживяване същността на Аз-а, на Атман. Ученикът различава и отхвърля всичко, което е променливо и непостоянно като “не-Аз”. Тялото ума, интелекта, всички желания, всички знания, се категоризират и отхвърлят като “не Аз”. Онова, което остава е познавателния принцип, чистото необусло¬вено съзнание (Чайтаня), Атман, което е идентично с всеобщото космично съзнание Брахман. Ученикът (Шишя) се идентифицира с чистото съзнание (Чайтаня), което не е оцветено от никакви желания, емоции, знания, мнения и т.н., което е чиста будност незамърсена от планове за бъдещето или мисъл за миналото, което е едно и също във всички живи същества. По този начин той се идентифицира с всички живи същества, страданията на другите стават негови страдания, радостите на другите стават негови радости, знанието на другите става негово знание, незнанието на другите става негово незнание. Практикантът (Садхака) разбира, че страданията на другите хора се дължат на тяхното невежество на тяхното непознаване на Атман така, както неговото невежество е било причина за собственото му страдание. Йогинът се е идентифицирал с вятъра, морето, небето, звездите, с тоталността, с цялата вселена, но в крайна сметка, след като е разбрал илюзорността на всичко това отива отвъд всяка идентифика¬ция и Единственото, което остава е Атман или Брахман - сърцевината и същността на всички илюзор¬нсти.
Ведите са толкова обемисти, че практически е невъзможно да бъдат систематизирани Все пак подобни опити са правени многократно. Такъв опит за интерпретация на ведите е направен от Бадараяна вероятно през 5-2 век преди новата ера. В резултат се появява Брахма Сутра, един от най-важните писмени източници на Веданта философията.
Третия основен източник за формиране на Веданта философията в дне¬ш¬¬¬ния и вид е Бхагават Гита - един разговор между Кришна и Арджуна на бойното поле. Бхагават Гита е част от Махабхарата, един от най-известни¬те епоси на древна Индия.
Няколко столетия преди Буда е започнало едно постепенно западане на влиянието на Веданта, което се изразява особено ярко през 2-1 век преди и след н.е., когато Будизма в Индия е в разцвет. Но през 8 век се появява един от най-известните мислители на Индия - Шанкара. Той възприема всички основ¬ни принципи и твърдения на Будизма, намира къде точно тези принципни по¬ло¬жения са изложени в Упанишадите и успява да възвърне напълно загубени¬те позициите на Веданта и да сложи край на господството на Будизма в Ин¬дия.
Шанкара, или както е известен Ади Шанкарачария (Пръв Шанкара Учител), е основател на школата Адвайта Веданта. Адвайта означава не двойственост Съществуват 12 основни традиционни течения или школи на Веданта, обособили се след Бадараяна. По-известните от тях са: на Баскара - Бхедабхеда, на Рамануджа - Васищадвайта, на Мадава - Двайта. Повечето от съществуващите днес в Индия Веданта школи се стремят да се разгра¬ничат от класифицирането им, към което и да е течение и дават свои собстве¬н¬и интерпретации на Веданта, но всички те в една или друга степен се доближават до школата на Шанкара.

Ekam sat viprah bahudha vadanti - Едната истина мъдреците наименуват различно