Патанджали писа:
„…Тези дни размишлявах върху думите. Бях писал за основния език или основните понятия. Върху тях е изградено всичко до сега. Тъй кота в текста който възстановявам пише за него, бях използвал погрешна дума - пракрити. Думата всъщност се оказа праджна. Както казах, през вековете думите или понятията са се усложнили и видоизменили. И днес между останалите думи се използват и онези основни думи. Някои са звуко именени като праджна. Като си повтарях тази дума, и вниквах в значението й , реших да сменя ДЖ със З, тъй като в днешния индийски съществуват два символа със ДЖ и нито един със З, а еднакви неща няма. Тогава се получи думата ПРАЗНА. Праджна се превежда като мъдрост или дирекнто познание. Има и друга дума със същия корен - джнана - което се превежда като знание. Като сменим и тук звука се получава ЗНАНА. Пра също се използва и до днес със същото значение - основно, начално. Но да се върнем към получената дума - празна или празно. Празно не е обратното на пълно, това са различни думи. Пълно се отрича със непълно…”

Действително ДЖНА е основа на думите „знание” в български и руски език. И дори в английски също думата е от там. На английски се произнася „ноледж” но се пише „кноледж” по старо му. От там и връзката КНО равно на Джна. Това се добре установени от езиковедите зависимости. Що се отнася до ПРАДЖНА тя е изведена от двете думи ПРА - висше и ДЖНА – знание. Висше знание - тоест мъдрост получена в следствие на просветлението. Дали Праджна е основа на нашата дума Празна, трябва езиковедите да си кажат думата. Мисля че има основание до някъде. Праджна се употребява много често в Будизъм. И се употребява често за да се означи с нея състоянието на празнота на ума Шуня. Шуня и Праджна вървят ръка за ръка. В този смисъл възможно е някъде в дълбока древност, нашите прадеди да са имали будистки корени и от там да е взето като идея. Но много ме съмнява да има подобна връзка.

Та си мисля че езиковедите трябва да си кажат думата. Иначе ще станем като Серинчо да говорим глупости, и да си фантазираме че може с медитация да ни се разкрият тайните на вселената. Спомням си за Шамполион тук. Толкова хора преди него са медитирали и фантазирали какво представляват йероглифите. Пълно е било със Серинчовци, на които им се е присънвало какво е значението на писанията по пирамидите. Ама този който ги е разчел, Шамполион, си е бил езиковед, специалист, владеещ там 20 езика и т.н. И само на такива които вече имат знание, само на тях може да им се разкрие нещо ново.

Не става така както Серинчо раздухва във неговите сахаджийски теории. Гледам че е изтърсил пак една глупост, която му се е разкрила май като си е държал ръцете пред портрета на дебеланата.

Серинчо писа:
„…Егото е сянка на ума,на мислите и като всяка сянка-НЕ СЪЩЕСТВУВА.
Нищо е!...”

Ами звучи поетично, ама не е точно така. Ума също е сянка, и умът е по скоро сянка на егото, от колкото егото на ума – ако говорим за Манас. Само ако говорим за ума като за способност на съзнанието да се обуславя, само тогава може да се каже че егото е сянка и то „не на ума” а „сянка в ума”. Егото е сянка в съзнанието. Та Серинчо ако е чел Ошо ще разбере по добре какво искам да кажа.

Егото също е поредица от мисли. И то мисли които са от определен характер, а не какви да са мисли. Вече ги споменахме тези две групи от мисли:

1.Картритва Бхавана - “аз” съм вършителя на действието.
2.Бхоктритва Бхавана - “аз” съм този, който се наслаждава.

Всеки път когато в ума ни се заражда подобна мисъл, всеки път когато погрешно се отъждествяваме със своите тяло, ум, интелект, (кая, манас, будхи) ние попадаме в клопката на егото.

Егото е нещо непостоянно, променливо, в зависимост от нашите желания. Днес е едно, утре е друго. Ако ние си записваме всичко „за себе” си в един дневник, и погледнем в този дневник след 40 години, ще видим не „себе си”, а някой друг. Защото сме се променили, имаме различни желания, различни стремежи. Онова което ни се е струвало важно преди, сега ни се струва глупаво, и обратното. Тялото преди е било здраво, сега не е. Всичко което се е променило в „нас”, и всичко което сме си мислили че „сме” а после се е изменило, всичко това принадлежи на егото. Онова което е било винаги едно и също, което не се е променило, това е способността да „познаваме”, чистата будност. Това е истинското Аз, с което трябва да се отъждествим. Тази будност е свободна от всякакви желания, всякакви идеи за его. Тя е една и съща във всички и във всичко.

И накрая пак, трябва ли да се унищожи егото. Ако егото бъде унищожено напълно, то ние ще спрем да съществуваме като физическо тяло. Докато тялото съществува, и егото си същесвува. Просто трябва да се знае че егото си е една сянка, във съзнанието, една илюзия както казват будистите, и йога и веданта. Като знаем това, ние не се идентифицираме не се отъждествяваме с егото. То става добър слуга, и престава да бъде лош господар.

Ekam sat viprah bahudha vadanti - Едната истина мъдреците наименуват различно