|
Няма начин, винаги първо е теорията, и след това практиката, ако ти се опитавш да правиш първо практика и след това теория, хехехе до никъде няма да стигнеш. Първо се научи да четеш по картата, а след това да ходиш до севрният полюс. Ако тръгнеш първо да откриваш северният полюс а след това да четеш по картата, до никъде няма да стигнеш:):) Хората отдавна вече са го открили и никой няма да те спонсорира да си правиш експедиция да правиш отново великите географски открития:)
Иначе Ниранджана само повтаря като ехо, това което идва от дълбока древност, дори и във самите упанишади, се казва че знанието е „древно”, дори и самите упанишади не казват че знанието е от тях!! Както и да е добре го е казал Ниранджана. Ето тук и нещо което е от упанишадите:):) То е точка четири от
4. Обикновената любов е заради егото, заради низшият аз, заради обусловеното от желания съзнание, личността, индивида, частното, единичното, отделното. Всеобщата Любов е заради Истинското Себе, Атман, Чистото необусловено от желания Съзнание, Чистата Будност, Всеобщото, Цялото, Единото.
Когато обичаме с обикновената любов, това ние го правим не заради другият, не заради партньора, а заради самите нас, заради самите наши желания. Другият служи за да задоволи нашите желания, нашите потребности, нашите изисквания.
От друга страна този който обича с Всеобщата Любов се идентифицира с цялото, с общото, с тоталността. Обектът на любов, този който обича и самата любов стават едно. Той познава своето Истинско Себе, което е Чисто Съзнание, незамърсено от васани – желания. Той не се отъждествява със своето материално тяло, с чувственият ум и аналитичният ум – кая, манас и будхи. Той не вижда себе си в органите за възприятие и органите за действие – карма индрия и джнана индрия. Той знае за своето истинско себе като за Чиста Будност. И той вижда, че тази Чиста Будност, е Истинското Себе на всичко и всички. Това е Атман, това е Брахман абсолютната реалност! Такъв човек не прави разлика между „аз” и „не аз”. За него всичко е само АЗ. Онова което другите различават като отделни съставки за него е само сън, илюзия, умствено творение. За него любовта към другите е любов към самия себе си.
Така се вижда, че и висшата и низшата любов са не заради другия а заради самият АЗ. В писанията често се среща думата Атман с която се означава обикновено Истинското Себе. Но често се използва за да се означи и индивидуалното обусловено „аз” тоест егото. Това пояснение го правим за да цитираме един известен стих от Брихадараняка упанишада и да подпомогнем за неговото разбиране. В този стих думата Атман е употребена така че може да се разбира и в двете значения. Това прави сутрата изключително силна, и многозначителна. Тя изразява по-горното твърдение по следният поетичен начин.
Мъдреца Яджнявалкя обяснява това на съпругата си Майтри в Брихадараняка Упанишада (2.4.5.): ”...Съпругът бива обичан, не защото е съпруг, драга, а заради неговото Себе (Атман); съпругата е обичана, не защото е съпруга, а заради нейното Себе; синовете са обичани, не защото са синове, а заради техния Атман; Брамина (член на кастата на жреците) е обичан не защото е Брамин, а заради неговия Атман; Кшатрията (член на кастата на войните) е обичан, не защото е кшатрия, а заради неговия Атман; световете са обичани не защото са светове, драга, а заради техния Атман; Боговете са обичани, не защото са богове, а заради техния Атман; живите съществата са обичани не защото са живи същества, а заради техния Атман; тоталността се обича не защото е тоталност, а заради нейният Атман; Атман, драга Майтри, трябва да се опознае - трябва да се чуе за него, трябва да се размишлява върху чутото, трябва да се медитира върху него. Чрез познанието на Атман, драга, посредством Шравана, Манана, Нидидхясана, всичко това се разбира.....”
|
Теорията е винаги първа [re: spam]
