Брахмане, ти предпочиташ будисткия начин на обяснение, а той е малко сложен за интелектуално разбиране. Колкото и да е точно и вярно това, което казваш, то трудно може да бъде разбрано от човек, който не е навлязъл поне дълбоко в духовната трансформация с различните й фази.
Моето виждане е с по-различен ъгъл - АЗ-ът, за който говориш по време на духовната трансформация се разгръща все повече и повече и в тоя смисъл егото започва да изчезва. Или с други думи, започват да отпадат бавно, но сигурно редица привързаности, желания, емоции.......Мислите стават така да се каже "течащи", не скачащи от една посока в друга и от един обект на друг такъв. Умът става спокоен като езеро в безветрен, слънчев ден. Когато всичко това достигне оптималната точка, идва един момент, когато изведнъж АЗ-ът започва да се разтапя. Усеща се буквално като разтапяне, като разтваряне. При това разтваряне вече за никакво его не може да става дума, защото се стопява самата персоналност , т.е. стопява се чувството за разделност, за отделеност. Остава чувството и знанието за абсолютно и непреходно СЪЩЕСТВУВАНЕ. В този момент, това, в което АЗ-ът се превръща е - огромен океан от блаженство и удовлетвореност.