Всеки си има гуру в началото на пътя. И Буда си е имал учители, не може без учители. Но с учителя се кара до някъде само но не до края. Учителя може да изведе ученика почти до самият връх, но последната стъпка трябва да се направи от ученика. При някой ученици, учителят ги е оставял още в началото, не са имали нужда да се върви с тях. Други са имали нужда от помощ през целият път.

Учителят оставя ученика, когато ученика открие вътрешният учител. След това гуру няма нужда от повече работа.

Вътрешният „учител” това означава следното:
1. Ученика знае правилната посока в която да се движи, знае какво точно трябва да постигне, знае какво точно е просветлението. Всички желания за постигане на чудесии разни вече са отпаднали.
2. Ученика знае как да изпита вече това Чисто Съзнание – съзнанието на безмисловност. Ученика знае как да извлича „знание” вътре от себе си, като сравнява двете състояния на обусловеност и необусловеност, и може да вижда разликите. Тези разлики са знанието което извира от самият него!
3. Последната стъпка се състои в разпознаване на своето истинско АЗ. Тоест когато излезе от медитация, ученика трябва да излезе с разбирането, с усещането, че неговото истинско аз е това Необусловено Съзнание.