Не знам дали я има в книгата тази притча, защото при мен е много бавен интернета и дири не правя опит за сваляне, но е интересна, макар и не много ясна накрая.

ПРИТЧА НА БУДА ЗА ГОРЯЩИЯ ДОМ

Гаутама, наречен Буда, проповядвал
учението за колелото на алчността,
на което сме разпънати всички, и съветвал
да умъртвим желанията - така, освободени от страсти,
да потънем в Нищото, назовано от него Нирвана.
Веднъж учениците му го запитали:
"Какво е това Нищо, Учителю? Всички ние с охота
ще умъртвим желанията, както учиш, но кажи ни:
Нищото, в което след това ще потънем,
прилича ли на Единението с всичко Сътворено,
когато, лениво отпуснати, лежим във водата
по пладне, с олекнало тяло, почти без мисъл,
или когато се унасяме, съзнавайки смътно,
че завивката придръпваме и мигом
ни грабва сънят? Дали е то също тъй радостно,
хубаво Нищо, или твоето Нищо е просто само
едно Нищо - студено и пусто, лишено от смисъл?"
Дълго Буда мълчал, накрая безстрастно изрекъл;
"На въпроса ви отговор няма."
Ала привечер, когато учениците вече си тръгнали,
Буда, все тъй седнал под хлебното дърво, разказал
на другите, които нищо не питали, следната притча:
"Видях тези дни един дом. Той гореше. Пламъци
ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах,
че вътре все още има хора. Вратата разтворих
и викнах, че покривът гори, те трябва, значи,
да изскачат по-скоро навън. Но хората,
изглежда, не бързаха. Един от тях заразпитва,
дордето огънят вече му пърлеше веждите:
как е времето вън, дали не вали,
не духа ли вятър, има ли нов дом за тях
и какво ли не още. Без да отвърна,
излязох. Тези - казах си - трябва да изгорят,
та да престанат със своите въпроси.
И действително, приятели мои,
на когото земята под нозете не е тъй гореща,
че да жадува час по-скоро да я напусне
и я замени с която и да е друга -
на него нямам какво да говоря."
Тъй каза Гаутама, наречен Буда.