|
ОПАСНОСТИ В МЕДИТАЦИЯ
На пръв поглед опасност от медитация няма. Нормално е начинаещия ученик да си зададе въпроса: Как може да има опасност от това човек просто да седне и да се отпусне напълно физически и психически? Действително при изпълнение на азаните има видима опасност човек да причини болка при твърде силно обтягане на мускулите или ставите, или при обърнатите пози ако има високо кръвно налягане има реална опасност дори за живота т.н. Но просто да се седне или дори в легнало положение да се стремим да отпуснем ума, възможно ли е да има някаква опасност от това? Опита на хиляди последователи на йога, които в продължение на хилядолетия са практикували медитация показва че е има опасности и то много. Освен това всеки може да се убеди от собствения си опит когато започне да практикува по-задълбочено и открие многобройните опасности от медитацията. Но за какво точно става въпрос. Тук ще изброим няколко основни опасности и грешки които се допускат при медитация.
Когато човек медитира, той се стреми да релаксира тялото най-напред като стои абсолютно неподвижно в някоя удобна азана в значително дълго време, от порядъка на часове. В същото време ума също се отпуска в значителна степен и става по концентриран върху един определен предмет или идея. Това е съвсем различно от обикновеното състояние на будност към което сме привикнали. Нормално ума се насочва към различни предмети или идеи, отскача от една на друга мисъл. Това е напълно нормално и необходимо качество на ума което ни позволява да сме по-пригодени, по-приспособени и по-адекватни на заобикалящата ни постоянно променлива действителност. В писанията ума се сравнява с луда маймуна която е подгонена от лъв и от рояк оси едновремено, тя скача от клон на клон и няма покой за нея. По същия начин ума отскача от мисъл на мисъл и няма покой за него.
Но когато човек медитира той се стреми да укроти ума да не бяга в различни посоки. При това отпускане на ума първо отпадат най-маловажните мисли за нас. Така ума става по-концентриран върху онези мисли на които ние придаваме по-голяма важност. Точно тук се крие най-голямата опасност. Когато ума е се отърсил от повечето най-дребни и незначителни мисли и концентриран върху няколко отделни мисли, то тези мисли се засилват десетократно. Най-вероятното е че мозъкът включва повече центрове да осмислят дадена идея. Това е добре известно явление сред хората на умствения труд, които за да не се разсейват им е нужно относително спокойна атмосфера за работа. На учени изследователи например или на шахматисти ако ума им не е достатъчно концентриран, тяхната продуктивност бива намалена драстично. Затова те трябва да се намират в подходяща среда където има по-малко дразнения. По-малкото дразнения пораждат по-малко странични мисли. По-малко странични мисли подобряват концентрацията и продуктивността на ума. И съответно шахматистът или ученият изследовател може да постигнат по-добри резултати. Подобно е положението и в йога, когато медитиращият трябва да намери подходяща среда където няма много странични дразнители. Така отпадат голяма част от разсейващите мисли. В момент на медитация йогите намаляват движението на ума. Разбира се в ума на медитиращия продължават да възникват мисли, но все пак това са единични мисли подобно на шахматиста или на учения които са изключели всички останали дразнители. Но в такъв концентриран ум всяка мисъл има десеторно по-голяма сила. Ако мисълта е от негативен характер от рода на омраза, страх, завист, гняв, себе възвеличаване, алчност, леност, безотговорност, незаинтересуваност, депресия, самосъжаление и т.н. то тази мисъл също ще придобие десетократно по-голяма сила. Представете си какво би се получило с човек който е в състояние на депресия. Такъв човек когато започне да медитира, той може да засили своята депресия десетократно!! Всеки който е начинаещ и се опитва да „медитира” в такъв момент, е изложен на явна опасност. Ако не нещо по-лошо той засилва дадената мисъл и се идентифицира с нея все повече и повече. Дори когато не е в медитация, тези нежелани мисли ще безпокоят ума му по-често от колкото е нормално.
Разбира се подобни мисли може да бъдат контролирани с помощта на различни техники, но само този който е напреднал достатъчно в медитацията може да се справя с негативните мисли. Начинаещите, тези които току що започват по този път, и когато правят това без помощта на учител допускат грешки или просто не знаят как да се справят с негативните мисли. Най-често се случва начинаещият да започне да се самопорицава, и да отхвърля нежеланата мисъл. Той разбира че това е неправилно, и че такива мисли са вредни. Той ги окачествява като вредни. И се опитва да ги отхвърли, да ги спре. В резултат на това се получава точно обратният резултат. Нежеланите мисли се засилват, стават още по-доминиращи. Например ако човек изпитва страх, страхът се засилва. Ако човек изпитва смущение, смущението се засилва. Колкото повече отхвърляме нежеланата мисъл, толкова повече изпадаме под нейното влияние. Абсолютно същото се получава и при медитация. Но дори това е по-силно и по-интензивно, защото в медитация умът се разтоварва от второстепенните мисли. Ето и няколко популярни техники:
- Първата група от различни техники е ако медитиращият се опитва да „прозре” илюзорността на смущаващите мисли, тоест че те са творение на неговият ум. Това е най-трудната техника. За нея се изисква дълга философска подготовка а и практическа опитност от предишни медитации. Тя е възможна само когато е постигната вече трансцеденталната мъдрост в голяма степен. Тя е най-ефикасната и най-съвършена техника. Чрез нея йогинът като, че ли вижда всичко от едно безкрайно голямо разстояние във времето и пространството. Всичко в материалният свят е преходно, непостоянно, временно, не заслужаващо внимание. С тази техника се изгражда правилното отношение към тези мисли, те се гледа безпристрастно, нито се отхвърлят нито да се приемат, а само да се наблюдават, без да се анализират, без да се окачествяват като приятни или неприятни, желани или нежелани и т.н. Просто да бъдем будни по отношение на тяхното съществуване без да реагираме на тях, без да създаваме мисловни вериги. Това е най-ефикасната но и най-трудна техника.
- Друга група от техники е ако се генерират „противоположни мисли” – пратипакша бхавана. Тя е по-малко ефикасна и изисква по-дълго време за да даде резултати. Но за нея не се изисква дълга и продължителна подготовка.
- Трета група от техники е ако се отдават всички проблеми и мисли на личното божество Ища Девата. Това е най-лесната техника и тя е най-подходяща за тези които не са готови да тръгнат по дългият трънлив път на жнана или карма йога. Нужно е само да има абсолютна вяра в божеството и в личния гуру. Недостатък при тази техника е, че може да се злоупотребява с доверието на учениците, те да бъдат подвеждани към сектантство и фанатизъм. Ако те пък самите са си учители сами на себе си и следват някаква своя собствена вътрешна вяра, те лесно изпадат в отклонение от правия път, оправдават своите действия с някакво вътрешно прозрение, заблуждават себе си и тези които им вярват и в крайна сметка не достигат до никъде.
Но да се върнем пак върху опасностите в медитацията. Дори и мисълта да е от положителен характер предизвикваща чувството на радост, тази мисъл също ще бъде засилена десетократно. Това ще доведе практиканта до силна обвързаност и пълна идентификация с обекта на мисълта. Всяка привързаност и идентификация водят в последствие до страдания и невъзможност да се контролира ума. Всяко едно от негативните състояния изброени по-горе е резултат от силна привързаност към нещо. Например алчността се проявява когато преди това е била изпитана силна радост и привързаност към пари, може би много незначителна сума но със сигурност е имало изпитване на неконтролирана от интелекта радост. Възникнала е привързаност и по-късно се е образувал мощен поток от неконтролирани мисли и идентификации насочени към богатство.
За да се избегнат тези опасности от медитацията се препоръчва на начинаещия йогин да не пристъпва към медитация твърде рано. Вместо това се препоръчват трите вида йога: Карма йога, Бхакти йога и Джнана йога. В Раджа Йога това съответствува на Крия йога. (Виж ІІ-1 на Сутрите на Патанджали във втората част на книгата.) Със тях се намаляват васаните - тоест спящите желания и непроявени тенденции. Така когато ученика започне да медитира в ума му не възникват толкова много силни мисли и емоции. Първоначално не се препоръчва да се медитира за повече от пет или десет минути. Постепенно ученика се научава да борави правилно с възникващите мисли и емоции. Вместо да се отъждествява с тях той се научава да се дистанцира от тях, да ги анализира, той вижда как те възникват и как се развиват, вижда цялата тяхна тривиалност, несъстоятелност и в крайна сметка се научава да ги унищожава. Неговото Джнана Чакшу - Око на Мъдростта се отваря и с него той "изпепелява всяка мисъл". Джнана Чакшу - Окото на Мъдростта също се нарича третото око или окото на Шива. В преданията се говори че когато Шива отвори третото си око той изгаря и унищожава всичко към което го насочи. Шива е символ на принципа на разрушение. Жнана Чакшу тоест третото око е символ на висшата мъдрост. Когато йогинът изгради в себе си висшата мъдрост, той може да „прозре” илюзорността, незначимостта и тривиалността на нещата във света. Той гледа на света така както възрастният гледа на играчките на малките деца, без привързаност. Така съвършения Йогин не се отъждествява с мислите си, той командва мислите, настроенията и емоциите си. Докато при обикновения човек е точно обратното, той е жертва на своите мисли, на своите настроения. Обикновения човек е като марионетка на своите мисли, те го командват. Докато при един научен работник или един шахматист има пълна активност на мозъка и всички центрове на мозъка са ангажирани да обмислят зададения проблем, то при случая с медитиращия Йога възникването на една единствена мисъл не води до ангажиране на останалите центрове, а по-скоро има затихване на мисълта. Разбира се в някой случай когато Йогата има за цел да се концентрира той също като учения или шахматиста може да ангажира тотално всички активности на мозъка. Но дори и тогава има така да се каже един център който е абсолютно независим и само наблюдава и съзнава за дейността на останалите мисли. Този “център” представлява знанието за веданта и йога, или това е мъдростта, която е събрана след необходимото изучаване на писанията. С тази мъдрост йогинът отхвърля всяка нова идентификация и се връща да наблюдава от позицията на абсолютната, безпристрастна обективност.
Друга опасност е както беше обяснено при самадхи низшето “аз” се замества от обекта на медитация. След излизане от самадхи ако този център не е развит достатъчно, има опасност, част от качествата на обекта да се присъединят към идеята за низшето “аз”. Има много такива случаи когато неукрепнали в знанието йоги се впускат в опасни самадхита, отъждествяват се със съответния обект и никога повече не се връщат обратно към своето малко “аз”. Дори обикновени хора които никога не са практикували йога, могат да изпаднат в подобно положение, когато умът им е обзет от някаква фикс идея. След като умът пребивава за достатъчно дълго време върху такава фикс идея, се постига някаква форма да самадхи, и когато това се повтаря достатъчно дълго време, човек получава заместване на личността с друга личност.
Друга грешка, която може да се случи с практикуващия медитация, е след като ученикът е усвоил дадена медитационна техника той успява да постигне значително успокояване на ума и изпитва действително голяма наслада и удоволствие от медитацията. След продължително практикуване се получава едно пристрастяване към това състояние на безмисловност. И разбира се тук е в сила същото правило което се отнася и към всичко останало, всяко пристрастяване е опасно. Особено опасно е ако това състояние на „блаженство” е било постигнато с помощта на наркотици. Действително в писанията особено във тантра има „техники” за постигане на самадхи с помощта на наркотици. Това е било особено популярно през 60 години когато „хипитата” откриват тези „духовни” техники на изтока и се отдават на безразборно приемана на всякакви видове наркотици. От една страна практикантът може да развие в себе си чувството на превъзходство над “другите” хора които не са постигнали такова “висше състояние на ума”. Йогинът забравя че това състояние на ума е неговото естествено състояние, и то се отнася до всички хора, а не само до него. Той развива празна суетност и влиза в конфликт с хората. От друга страна пристрастяване към медитацията и състоянието на безмисловност става причина за един вид бягство от живота. Абсолютно вярно е че това състояние на ума трябва да се превърне в убежище за йогинът. Там той ще може да намира утеха от неуспехите и неудачите в живота, там ще намира кураж и сили за да се бори с проблемите които се изпречват пред него. Но в никакъв случай това състояние на ума не трябва да се превръща място където да се избягват отговорности, да се крие от нежелани дейности, да се оправдава бездействието и т.н. Дори много псевдо учители по йога учат че човек като постигне йога той ще живее в една пълна самозабрава, далеч от света, някъде там в Хималаите, отдаден на медитационно блаженство 24 часа в денонощието. Изпитването на чувството на удоволствие и блаженство в медитация не е целта! Не трябва да се забравя че истинската медитация едва само започва от постигането на безмисловност. Казва се че медитиращият е успял да постигане съвършенство в медитацията само когато той успее да постигне мир на ума, спокойствие на ума, самообладание на ума, В ДЕЙСТВИЕ. Само този, който успее да поддържа блаженството на медитацията дори тогава когато е ангажиран в каквото и да е действие, е постигнал съвършенство. Всеки може да намери Шанти в Шанти, трудно е да се намери Шанти в А-Шанти (Всеки може да намери мир и спокойствие там където има мир и спокойствие – трудно е да се намери мир и спокойствие там където няма мир и спокойствие. Това е една от любимите поговорки на Махатма Ганди) И в Бхагават Гита Шри Кришна казва че действието е абсолютно необходимо. Никой не може и не трябва да избягва действието. Важно е да се научи човек да извършва действие без привързаност и без да се очакват резултати от дейността. Тогава се изпитва истинско удоволствие от действието, тогава се живее пълноценно, може да се твори, и създава, и се изпитва истинско удовлетворение. Погрешно е да се мисли че блаженството което се изпитва по време на медитация е крайната цел. Това е само началото. КРАЙНАТА ЦЕЛ Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА ИЗПИТВАМЕ БЛАЖЕНСТВО КАТО ЖИВЕЕМ НАШЕТО ОБИКНОВЕНО ЕЖЕДНЕВИЕ, КАКВОТО И ДА Е ТО. Затова и в Будизма се казва, че светът на Самсара е светът на Нирвана. Но трябва човек да се научи да изпитва удоволствие от това което животът му предлага, независимо какво е то.
Друга опасност за начинаещия практикант по йога е опит да се постигне изведнъж това състояние на без мисловност. Това изглежда просто и лесно за него и той пристъпя направо към тази практика. На първо време успехът е налице. Особено за човек който никога не се е опитвал да релаксира първите няколко опита са ентусиазиращи, отпускащия ефект и намаляване на стресовото напрежение стават лична опитност за новака. В него се появява вяра в силата и възможностите на медитацията и той се впуска в продължителни сеанси на медитация. И точно тук се появява застой. Колкото и да се опитва да преодолее там някаква индивидуална граница и да постигне по-дълбока релаксация опитите са безуспешни. Започва едно себе порицание и себе обвинение или съмнение в методите които се прилагат. В най-добрия случай всичко завършва с пълно разочарование и отказване от системата на Йога. Казваме в най-добрия случай защото ако се продължи с насилствената практика на себе порицание и насилствено подтискане на мислите може да се достигне до опасни състояния на фрустрация, депресия, и всякакви видове психични и психосоматични заболявания. Известен е експеримент с доброволци които са били лишавани от сън. Те били разделени на две групи. Едната група от доброволци били лишавани от възможността да спят в фазата на сън със съновидения. Другата група от доброволци били лишавани от възможността да спят в сън без съновидения. Оказало се че втората група доброволци понасяли много по-добре “безсънието” от първата група. Днес е неоспорим факт че сънят със съновидения е изключително важно и потребно състояние на ума. Когато медитиращия се опитва да изключи мисълта си напълно по насилствен начин чрез подтискане и фрустриране това наподобява на състоянието на групата доброволци които били лишавани от възможността да спят във фазата на сън със съновидения. Когато определена васана иска да се манифестира първо като мисъл а след това като действие е неправилно да бъде подтискана насилствено. Когато определено желание иска да се прояви като мисъл, това трябва да стане в противен случай се получава фрустрация, подтискане на желанието. Йогите говорят за васаните като за семена – самскари които трябва да бъдат изпържени в маслото на мъдростта така че да не дават повече кълнове, тоест да предизвикват възникването на мисли. Това означава че желанията не трябва да бъдат подтискани а да бъдат унищожени. Ако не може да унищожим желанията тогава трябва внимателно да ги направляваме и да им позволяваме да се изявяват като ги направляваме с мъдрост.
В повечето случаи когато извършваме някаква дейност подтискането на васаните е нещо естествено и се извършва от само себе си, спонтанно. Само някой от васаните биват манифестирани. По същия начин когато се медитира повечето от васаните биват подтиснати тоест те са в не проявено състояние. Само някой от тях се проявяват и тяхното подтискане е неправилно. Не е правилно също така медитиращия да се само порицава или да се самообвинява в неуспех. Трябва да се приеме възникването на нови мисли като нещо естествено. В същото време когато те възникват към тях трябва да се прикачат характеристики които да ги окачествят. Именно тези характеристики (виж обяснението към васаните), които не са нищо друго освен мисъл, водят до унищожаването на васаните. Характеристиките които се прикачват към възникналата мисъл е в следствие на прилагането на техниката на Нети-Нети, не това не това. Тази медитационна техника която на вид е много проста и лесна за практикуване се състои в прилагане на постоянно различаване - Вивека, между вечния Брахман, чистото съзнание и не вечното обусловено съзнание. Всеки път когато възникне мисъл в ума вместо да се опитваме да я подтискаме може да прикачим към нея характеристика. Можем да си кажем, че тази мисъл не е вечна, нито пък предметът на тази мисъл е вечен. Било е време когато тази мисъл не е съществувала и предметът на тази мисъл не е съществувал. Ще дойде време когато тази мисъл ще престане да съществува и предметът на тази мисъл ще престане да съществува. Ние придаваме по-голяма важност на онова в което сме емоционално въвлечени и когато разглеждаме нещата от гледна точка на егото. Но когато се гледа на нещата от гледна точка на Чистото Съзнание, всичко е едно, всичко е Брахман и нищо не заслужава по-голямо внимание от което и да е друго. Задоволяването на нашите желания изглежда смешно и наивно. Нашите желания са преходни и мимолетни. Когато тези мисли се прикрепят към възникналите мисли, когато мислим по подобна схема, ние можем да обезценим всяка една мисъл и по-този начин да изпържим в маслото на мъдростта всяка една васана. Като възрастни ние нямаме повече желание да играем с играчки. Ние нямане повече ценност за това. Защото имаме по-висше знание от децата. По същия начин ние можем да загубим ценност за останалите привързаности и пристрастия когато изградим в себе си знанието и мъдростта на Веданта.
Не е лесно и дори е невъзможно с помощта на медитация да се изгорят всички васани. Особено тези васани които са много силни и дълбоко вкоренени в нас е по-добре въобще да не се опитваме да ги елиминираме с медитация. По добре е да се използват други методи за да се преодолее огромната сила на тези самскари. Някой форми на Йога и Тантра препоръчват да се отиде към крайности които са изключително опасни и не трябва да се практикуват без помощта на учител.
Съществува обаче един универсален метод за изтъняване и прифиняване на васаните. С този метод се намалява най-безболезнено тяхната сила и умът става по-спокоен и годен за медитация. Този метод е предмет на трите вида Йога - Карма, Бхакти и Джнана Йога. Тези три вида йога се наричат също Крия Йога – Йога на пречистването. С Тройната Йога се намаляват броя на Васаните и в същото време не се позволява да се образуват нови васани нито пък да се засилват старите. Васаните се наричат понякога Мала – нечистотии. Премахването на нечистотиите е същността на всички видове йога.
|
Опасности в медитацията
