|
извлечено от темата на Брахман:
"...символ на егото, Нишумбха е символ на склонността ни на привързване към разни обекти. По горе бяхме споменали за егото че то е чувство за отделяне на една „АЗ-ност” от всичко друго което се определя като „Не Аз”. Егото е едновременно процес на осъзнаване и продукт от този процес. Заедно с чувството за индивидуалност, егото има качеството да преписва на обектите етикета „мое” и след като ги обяви за „собствено притежание”, да иска да има пълен контрол над тях.
Тук е където трябва да споменем Нишумбха. „Склонността към привързване” която той символизира се нарича МАМАТВА – букв. „МОЕстване”. В известен смисъл това е лепилото което държи в едно нашата самоличност. Ние постоянно прикачваме нашето чувство за „аз” към неща които не са Аз. Ние се идентифицираме с нашите телесни характеристики като секс, размер, форма, цвят. Ние определяме своето „аз” въз основа на нашите „рага” и „двеша” – „харесвам” и „не харесвам”, въз основа на хората с които сме в контакт и въз основа на нашите връзки с тях. Ние включваме в „аз” „СВОЯТА професия”, „СВОЕТО образование”, „СВОИТЕ религиозни и политически разбирания”, СВОИТЕ амбиции, развлечения, интереси, очаквания, разочарования, материални принадлежности, и т.н и т.н. Безброй подобни фактори, които ние комбинираме и събираме през целият си живот, непрекъснато ги подменяме, осъвременяваме, отхвърляме в една цялостна уникалност - конгломерат наречена его. Ние използваме различните опитност и действия в живота за да може да формираме и пренаредим тази уникалност по някакъв ФИКТИВЕН МОДЕЛ, самият който е включен в този конгломерат, и който самият е непостоянен и променлив. Една обикновена нова дреха, и чифт нови обувки, могат да превърнат този конгломерат в „наперен самохвалко”, парите и знанието могат да превърнат скромността в арогантност, и т.н.
Толкова ли е крехко нашето чувство за „аз” че дори най малката промяна в обстоятелствата, добавката или премахването на най малка съставка към този конгломерат могат да променят коренно формата и значението на това „аз”? Всяка съставка, всеки фактор в този „аз” с който ние се идентифицираме се нарича УПАДХИ (определящ атрибут) на санскритски. Второ значение на „упадхи” е „ограничаваща притурка”. Ние живеем и събираме през целият си живот УПАДХИ като си мислим че така ставаме по силни, по богати, по свободни. В същност става точно обратното, привързаностите към слава, влиятелност, богатство, правят товара на нашето его по голям. Колкото повече упадхи ние впрягаме в егото, колкото повече атрибути му преписваме, толкова повече се отдалечаваме от нашето истинско Аз.
Аз или Атман това е Съзнанието с което „осъзнаваме” всички упадхи. Но ние се заблуждаваме като си мислим че упадхите са нашето АЗ. Нашето АЗ или Атман по природа е Щастие. Когато ние позволяваме нашето това щастие да бъде диктувано от външните неща в света, които са чужди на нашата истинска природа, ние губим свободата си и ставаме зависими от външни обекти, които са непостоянни и променливи. Третото значение на Упадхи е „заместител” - всяко нещо което може да бъде взето по погрешка за нещо друго.
Нашите упадхи са съставящите компоненти в едно фалшиво чувство за идентичност наречено „аз” което „замества” Атман. Те са само безполезни знаци на едно заблуждение. Но колко силно сме привързани към тях! Когато Божествената Майка накрая съсича Нишумбха, поемата ни дава графичен образ ужасното преборване с „СКЛОННОСТА ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ” на егото, от демонът израстват десетки хиляди ръце. Тази картина на грозна отчаяност, илюстрира с колко безнадеждност ние не си позволяваме да се разделим с това качество на егото, желанието да се привързваме.
Но дори когато Нишумбха е отстранен, все пак остава егоистичният принцип Ахамкара, оголен и лишен от всички атрибути, от всички упадхи.
Деви обяснява, че тя е съвсем сама в този свят и че това са нейни форми енергии. За да докажат думите и Шактите изчезват в нея и след това тя сразява Шумбха. Тази финална победа означава постигане на себепознание."
----------------
Може ли да се допълни нещо към това?
А също и за последния етап, който не е даден много ясно според мен:
"...преминава през три фази. Победата на Майката над различните демони символизира че нашите усилия в пречистване на съзнанието ни ще бъде на етапи. Първата фаза е огледало за нашето държане и мотивация. След това ние сме призовани да огледаме в дълбочина ума си, как той работи, и на края ние сме изправени пред най фундаменталният въпрос: Какво сме ние? "
-----------------------------------------
Не е ли този въпрос към егото? - да се запитаме какво смятаме, че сме ние, какво е нашата самоличност? И как на практика се постига последния етап
|
егото
