|
ДЕВИ МАХАТМЙАМ
(Възхвала на Божествената Майка)
ДУРГА САПТАШАТИ
700 мантри на Шри Дурга
"Деви Махатмйа", известна също като "Чанди махатмйа" и "Дурга Сапташати", е могъщ химн на Богинята и Нейните различни инкарнации в седемстотин стиха, възславящи победата на Божествените сили над силите на злото. Тези изящни стихове ни убеждават, че Божествената Майка не е есамо поетичен образ, фантастичен пленителен герой от древни сказанаия, а ЖИВО ППРИСЪСТВИЕ, чиято действена подкрепа и безпределна любов са достояние на всички нас - мъже и жени, млади и стари, учени и неуки - които жадуват да прекосят океана на живота, в който сме потопени.
Шакти, динамичният аспект на реалността, не е различна от Шива, безлични абсолют, но е по-значима за въодушевяваща песен, осеяна с вълнуващи химни, открояващи чудната красота на Майката, Нейните огромни многочислени сили и преди всичко - Нейната анай-обширна власт в човешките сърца.
В Майчиното лоно детето намира изпълнение на всички желания.
* * *
[МЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ МАХАКАЛИ
Обръщам се към Махакали, десетоликата, десетоногата, десеторъката, държаща меч, диск, боздуган, стрели и лък, тояга, копие и пика, човешки череп, раковина; триока, покрита цяла с накити и като скъпоценен камък син сияйна, коята Брахма възхвали, та да убие Мадху и Каитабха, когато Вишну бе потънал в сън.
Песен Първа
1-3. Рече Маркандейа (на ученика си Красущуки Бхагури): Саварни(1), син на Сурйа, е осмият Ману(2). Чуй, аз ще ти разкажа как се е родил и как Саварни, славен син на Сурйа, е станал господар на (осми) Манвантара по милостта на Махамайа(3).
4-5. Имало отдавна цар на име Суратха, роден в династията Чантра(4), който властвал над целия свят в периода Сварочиша. Закрилял, както се полага, поданиците си като свои чада. Но царете - унищожители на колите(5), захванали с него вражда.
6-7. Той - владетел на могъщи оръжия - водил битка с унищожителите на колите, ала от тях бил разгромен, при все че били слаби. Отстъпил в столицата си и останал там да властва. Но враговете върли го преследвали и връхлетели над доскоро честития цар.
8-9. В самата му столица обезсиленият цар бил ограбен от властните, зли и порочни министри - лишен бил от армия, от хазна и от власт. Тогава се престорил, че отива да ловува, яхнал кон и се понесъл вдън гори.
10-11. Попаднал на обителта на отшелника Медхас - върховен сред дважди родените - населена с кротки диви зверове, с благост гледани от учениците на мъдреца. Останал там, приет гостолюбиво.
12-16. Умислен, питал се: "Какво ли става в мойта столица, от бащи и деди укрепена и напусната сега от мен? Моите подли министри дали могат справедливо да я управляват? Водачът на моето стадо слонове, героичен, ликуващ, как се чувства във вражи ръце? И всички, що ме следваха навред и получаваха блага, храна и милости, навярно другиму сега се кланят. Навярно и хазната, тъй грижливо сбирана, ще се прахоса от разсипниците, свикнали да разточителтват...
17-19. Така вглъбен, той срещнал край обителта търговец и го заговорил: "Кой си? Що дириш тук? От що си тъй посърнал и измъчен?" Чул думите на царя, дружески изречени, търговецът се поклонил и рекъл:
20-25. "Самадхи се наричам, господарю. Търговец съм, родът ми е богат. Ала прогонен съм от челядта си и жена си, ожесточени от алчност за пари. Присвоиха си мойто богатство, оставиха ме гол и бос. Прокуден от неверните роднини, в тез дебри скитам съкрушен. И без вест съм сега, ни добра, ни лоша, от роднини, съпруга, деца. Благоденстват ли, страдат ли вкъщи? Как са? Как държат се децата - добре или зле?"
26-28. Рекъл царят: "Как така си тъй нежно привързан към таз алчна паплач - рода и деца? Та нали ти ограбиха всичко?"
29-34. Отвърнал търговъцът: "Точно туй си помислих и аз. Що да сторя? Не мога да се озлобя. И дълбоко обичам пак тези, що пропъдиха ме от алчност и злост, забравили синовна обич и привързаност към стопанин и роднина. И не проумявам, макар и да зная, царю, как умът все е склонен да обича дори недостойна рода. Все си мисля за тях, въздишам аз тежко и съм съкрушен. Що да сторя, не мога да се озлобя към тях - нелюбящите ме същества.
35-38. Рече Маркандейа: "Тогава, о брахмине, търговецът Самадхи и благородният цар се обърнали заедно към мъдреца и като сторили всичко по протокола, както се полага, приседнали до него и отправили въпрос.
39-45. Продумал царят: "Почитаеми, бих искал да попитам нещо. Моля отговор ми дай! Неподвластно на ума ми, съзнанието ми ме хвърля в печал. Макар и царството загубил, като невежа - при все че го знам - привързан си оставам към нещата и мойто царство. Отде е туй, премъдри? И тоз търговец - отрекли се от него деца, жена, слуги, оставили го всичките му хора, а той милее безспирно за тях. И той, и аз, увлечени и привързаност към хора недостойни - знаем, тънем в печал. И как, почитаеми, при все че осъзнаваме го, идва таз заблуда? И тя завладява ни двама, заслепява ни, лишава ни от разум(6)."
46-49. Отвърнал мъдрецът: "Височайши, всяка Божа твар познава туй, що й откриват сетивата. Но става туй различно. Едните са незрящи денем, други - нощем са незрящи, трети - зрящи са по всяко време. Несъмнено людете усещат, но не са единствени в това - и добитъкът, и птиците, и зверовете могат.
50-53. Туй, що чувстват людете - го чувстват и пернати, и влакнати твари, а това, що имат те - го има и човекът, а останалото също им е общо. Виж тез птички, що, макар и глад да сещат, водени от таз заблуда, пущат зърното на малките в устата. А човеците са, Тигър сред мъжете, към потомството привързани от жажда за отплата. И така са те захвърлени във вихъра на таз обвързаност, в бездната на таз заблуда чрез силата на Махамайа, що поддържа кръговрата на света.
54-58. Не се толкоз удивлявай! Махамайа - Тя е Йоганидра(7) на Вишну - Бога на света. Наистина Тя - Бхагавати Махамайа увлича ума и на мъдрите даже и ги хвърля в заблуда. Тя създава света - и недвижим, и движим. Благосклонна, с дарове дарява за Освобождението на душата. Тя е Върховното знание, Причината за Крайното Освобождение - всевечна; Тя е и Причината за преселението на душите - Всевишната Богиня!"
59-62. Запитал царят: "Уважаеми брахмине, коя е тази Деви, що наричаш Махамайа? Как се е появила и в какво се проявява? Какви са Нейната природа, форма, произход? Жадувам туй от теб да чуя, о, върховни познавачо на Бпрахман!"
63-66. Мъдрецът рекъл: "Тя е вечна и с формата на цялата Вселена. От Нея всичко е приникнато. И все пак Тя се въплъщава по различен начин. Чуй от мен - когато тя се прояви, за да изпълни целите на Боговете, казват, че Тя инкарнира, че се ражда на света, макар и вечна.
67-68. В края на космическия цикъл, когато светът бе само океан с водите на потопа(8), а Бог Вишну, легнал на змията Шеша (9), спеше Своя сън, два сташни демона, прочути като Мадху и Каитабха, се породиха от калта в ушите на Бог Вишну и целяха да погубят Брахма.
69-71. Творецът Брахма, седящ в лотоса, излизащ от пъпа на Вишну, съзрял двата асура свирепи и спящия Всевишен Бог, за да събуди Хари, с концентриран ум извика Йоганидра, обитаваща в очите Му склопени. Сияйният Брахма призова несравнимата Богиня на Вишну Йоганидра, Господарка на Вселената, Поддръжница на световете, Причина за творение, развитие и гибел.
72-74.Рече Брахма: "Ти си Сваха (10), Ти си Свадха (11). Ти си Вашаткара (12) и въплъщение на Свара (13). Ти си нектарът(14), о, вечна и нетленна, Ти си въплъщението на тройната мантра(15), Ти си половин мантра, при все че Ти си вечна. Ти си неизразимото. Ти си Савитри(16) и Върховната Майка на Боговете.
75-77. От теб се породи светът, от Теб бе сътворен. От Теб, о, Деви, е поддържан и Ти накрая вечно го поглъщаш. О, Ти, която си всемирът, при сътворението си градивна сила, при поддържането на света закриляш, а при разрушението му си разрушителната мощ. Ти си Върховното знание, Ти си Великата илюзия, Най-висшата мъдрост, вглъбяване, подвеждането, о, Ти, Върховната Богиня и Върховна Асури(17).
78-81. Ти си Първопричината, породила трите качества(18), ти си тъмната нощ на цикличниь разпад, Ти си великата нощ на крайното унищожение и страховитата нощ на заблудата. Ти си Богинята на благоденствието и Господарка, Ти си скромност, висш разум, познание, свян, поддръжка, доволство, покой и търпение. Размахваща копие, меч, тояга, диск, раковина, лък и стрели, прашка и боздуган, Ти вдъхваш ужас и същевременно радост, Ти си по-пленителна от най-пленителното нещо, Ти си неизказуемо прекрасна (19).
82-87. Каквото и да е, където и да се намира, в битието и в небитието, каквато и сила да има, си Ти! О, Ти, душа на всичко, с какви ли думи още да Те възхваля?! Дори Твореца, поддържащ и поглъщащ света, Ти приспиваш. Кой може да Те възхвали, възвеличае, о, Теб, създала Всичко - Вишну, Шива, мене в тез тела? О, Деви, при тази възхвала със силите Си омагьосай могъщите асури Мадху и Каитабха! Нека Вишну, Господарят, от сън се събуди и се надигне да убие двамата големи асури".
88-95. Рекъл мъдрецът: "И Деви на илюзията(20), призована от Брахма Твореца, за да събуди Вишну да убие Мадху и Каитабха, се появи, излязва от очите му, устата, ноздрите, ръцете, сърцето и гръдта и се показа пред взора на Брахма. Без Нея Господарят на света се вдигна от ложето Си, плаващо в морето, съгледа злите Мадху и Каитабха, храбри, силни, с кръвясали очи, готови да погълнат Брахма. Тогава Вишну вездесъщ се възправи - със своите ръце, с оръжията свои би се с асурите цели пет хиляди години. Безразсъдни от чрезмерната си сила и от Махамайа заблудени, викнаха на Бога всемогъщ: "Поискай дар от нас, ще го дадем!"
96-98. И рече Бхагаван: "Ако това ви радва, знайте, че сега ще ви погубя. Друго не ми трябва, този дар избирам!"
99-101. Продължил мъдрецът: "Двамата асурги, подведени така от Махамайа, и виждащи , че целият свят е вода, на Върховния лотосоок извикаха: "Убий ни там, където земята не е наводнена!"
102-103. Завършил мъдрецът: "Като каза "Тъй да бъде!", Бхагаван, размахващ раковина, диск и боздуган, във скута(21) си ги взе и с диска си главите им отсече.
104. Така Богинята се прояви, от Брахма възхвалена. Но чуй, за славата Й още ще ти кажа.
Тук свършва първа глава, наречена
"Унищожението на Мадху и Каитабха",
от Девимахатмйа в маркандейа Пурана,
в цикъла на ману Саварни.
_________________________________
(1) Саварни е наречен така, понеже е син на Саварна, съпругата на Сурйа. Той станал цар Суратха във втората (Сварочиша) манвантара.
(2) Един цикъл от Творението се дели на четиринадесет манвантари. Периодът, управляван от един Ману, се нарича Манвантара. Следователно има четиринадесет Ману, които са следните: Свайамбхува, Сварочиша, Утама, Тамаса, Раивата, Чакшуша, Ваивасвата, Саварни, Дакша-саварни, Брахма-саварни, Дхарма-саварни, Рудра-саварни, Дева-саварни и Индра-саварни.
(3) Едно от Имената на Божествената Майка.
(4) Смята се, че Чантра е първият син на Сварочиша.
(5) Думата Колавидхвамсинах се тълкува различно от коментаторите. Паргитер тълкува като "врагове, съюзени с колите. Колите може да се отнесат към коренната раса кола, чиито потомци и досега обитават някои части на Индия."
(6) Чрез светлината на разграничението узнаваме истинската природа на нещата - реална или нереална.
(7) Йоганидра е тамасичната сила на Хари.
(8) Пралайа или потопът обхваща света в края на космическия цикъл, когато дъждът и приливът заливат цялата земя. Обединената еднородна вода, до която е сведено всичко, означава Първопричината.
(9) Ананта, господарят на змиите, който поддържа Земята, е Божието ложе.
(10) Мантра за предразполагане на Боговете, изричана, когато се излива в огъня жертвоприношение за тях.
(11). Мантра за предразполагане на маните (Питри), изричана, когато се правят дарове по време на церемониите в чест на починалите предци.
(12) Вишаткара в текста означава Йаджна, ведическо жертвоприношение.
(13) Деви е самата Тя жертвата и раят, който ще се постигне чрез извършването й.
(14) Судха, храната на Боговете, е равнозначна на безсмъртие.
(15) Омкарата, съставен от А, У и М.
(16) Прочутият химн на Савитри от Ригведа.
(17) Всички сили на доброто и злото Й принадлежат. Силите на доброто са Нейни, както и силите на злото.
(18) сатва, Раджас и Тамас, от които са съставени всички неща.
(19) Тя е състрадателна към тези, които Й се отдават, но страшна към онези, които не се подчиняват или тръгват срещу Нея.
(20) Според трите гуни на природата Махамайа приема три форми - Махакали, Махалакшми и Махасарасвати, които са Нейната тамасична, раджасична и сатвична форма.
(21) Тъй като светът бил наводнен, демоните помислили, че Бог няма да намери ненаводнено място, за да ги убие; но тъй като водите от потопа не били покрили скута Му, Той ги взел там и ги убил.
(следва)
|
"ДЕВИ МАХАТМЙАМ" - 700 мантри на Шри Дурга
