Повдигаш важни въпроси, но усещам че имаш съвсем друг начин на мислене от това на веданта и йога, затова не съм сигурен дали аз те разбирам правилно или не.

Казвам че не си заслужава да плаче човек за дребни тривиални неща. Казвам също че всичко е дребно и тривиално във света. Нищо няма което да е важно. Така че не си заслужава да се плаче изобщо:):) Но щом му се плаче на някой, нека да си плаче, нали казват някой психолози че било полезно и очистително:):) Само трябва да се внимава да не стане човек ревлю:) Малките деца плачат за играчки, колички, самолетчета, куклички. Големите деца плачат за „големи играчки” пак коли, апартаменти, образование слава. Малките деца плачат: „Мамоооо маааа Иванчо не иска да играе с мен!” Големите деца плачат пак за същто: „Никой не ме обичааааа:):)”

Ами може да си заслужава да реве човек, за да си разпусне нервите не знам?? Аз отдавна съм забравил как се плаче:):) Иначе когато боли, боли, не отричам, и когато не е приятно, не е приятно, имам чувства както и другите хора. Но когато боли не плача!:):) И ако имаш по медитативен ум, ако може да видиш вътре във себе си, да бъдеш честен със себе си, ще откриеш защо плачеш. Плачът е егоистична работа. Когато човек си навие на ум нещо, когато си сложи в главата някаква идея от рода на: „Това е много важно! Това трябва да стане на всяка цена. Няма да го преживея ако това се случи. Друга алтернатива няма.” – това е признак на идентификация. И когато се случи нещо което е против това което ни се е искало, изпадаме във шах мат. Няма на къде. Не сме подготвени психически за случилото се. Не искаме да го приемем. Не сме съгласни с фактите, с действителността. И започваме да плачем. Какво друго ни остава, трябва да изразим своето несъгласие със законите на природата. И докато ревем, кой знае може да ни дойде ума в главата и да видим, че с рев, няма да стане нищо. (В същност не винаги е така, някой път в обществото с рев стават доста неща, и това е което най често ни прави ревлювци:):))

За това какво е въвличане и какво е идентификация от гледна точка на веданта, много ми се иска да мога с две думи да го обясня, но не става. Обяснявали са ми го на мен, и аз съм го обяснявал на други с две думи но… не става. Както и да е ще започна с едно определение, и ще караме нататък с друго и полека лека ще се разбере:):)

И така въвличането е резултат от идентификацията. Въвличане това е идентификация във действие. Идентификация това е всяка идея от вида: Картритва Бхавана, Бхоктритва Бхавана - тоест Аз съм този който е вършителят на действието, Аз съм този който се наслаждава на действието. Като под Аз се разбира егото:) Това е с две думи, с повече думи ще го обясня по нататък отново:):)