Хубава тема. Имам питанки, обаче - като ти е кофти, веднага казваш на човека до себе си, в същото време си наблюдател. Е, ако си наистина в позиция на наблюдател, ще можеш да видиш раждането на тази емоция - или чувство, кой както си ги нарича, така да ме разбира - и да не се асоциираш с нея, да не се идентифицираш, т.е. да не ти стане наистина кофти, щото нали си Наблюдателя? Ако това го можеш, ще го 'пуснеш' кофти-то да си ходи по пътя, ти си си добре и не те смущават нещата, които ти се случват. Как мислиш, правилно ли разсъждавам над писаното от теб?
После, защо веднага казваш на човека до теб - защото споделяш с някого, когото чувстваш близък, или за да се разтовариш, да 'проветриш' и да направи той нещо по въпроса, а не ти? Ако знаеш, че няма да те разбере или ще помисли, че трябва да се защити, защо не представиш нещата по друг начин, нали можеш - пак бидейки наблюдател, де - да видиш нещата и от негова гледна точка? Пиши и по това, м?
Това последното, между другото, е страшно интересно - заемането на различни позиции / гледни точки в общуването. Трудно, но толкова си струва!!!
|