20 години медитация и всичко е сапунен мехур, жалко наистина това са 20 години пропиляни във "медитация" което не е било никаква медитация, е просто 20 години загубени. Ако беше медитирал наистина, не би казвал сега това.

Сапунен мехур са взаимоотношенията, днес ги има, утре ги няма. Моментни, преходни, неважни. Те са сапунен мехур. Гледаш приятели около теб, опитваш се да направиш с тях някъкви взаимоотношения, създаваш там някъква топлина, някакъв комфорт със тях, някъкви приятелски взаимоотношения. Мислиш си че това трябва да е вечно. Мсилиш си че това трябва да продължи така завинаги. Това е сапунен мехур. Всичко е преходно, всичко е мимолетно, дори и най-прекрасните взаимоотношения идват и си отиват. Какво има да плаче за тях човек.

Става нещо около теб, може да е добро и приятно, може да е нежелано и болезнено. Каквото и да е знаеш че това е сапунен мехур. И не се въвличаш в действието. Просто като знаеш че е мимолетна работа и това е достатъчно. Не казвам че трябва да се отказваш, или да бягаш. Напротив, влизаш вътре в центъра. Ако е приятно, вземаш всичко което е възможно от това, отдаваш му се изцяло, и... в същото време знаеш че е преходна работа. Ако е болезнено, ако страдаш, приемаш го ако няма начин да го избегнеш. Дошло е и щом няма начин да го изтърпиш, караш там. И знаеш че нищо няма вечно, знаеш че и това е сапунен мехур.

Искаш да бъдеш открит, искаш да споделиш с другите товите проблеми, така ли? Търсиш приятел който да ти съчувства, нуждаеш се от подкрепа. Това е едно от мерилото за това до колко човек е напреднал в Йога. Колкото повече той е зависим от другите, да го насърчават, да го потупват по рамото, да му казват добра дума, толкова по в началото е той.

Колкото повече човек напредва в йога, толкова по независим става, не му трябва други да го насърчават, той разбира, той знае, може сам. Това е един от критериите. Кагато децата са малки, те имат нужда от постояна подкрепа, когато пораснат, те могат сами. Мъдреците за това са били мъдреци, защото са имали куража да вървят сами, там където другите са имали нужда от подкрепа, и те са окуражавали онези които са имали нужда от подкрепа. Затова са ги уважавали.

Иначе си прав, живота е непрестанен низ от роли, ние сме с толкова много маски пред лицето си. Трябва да ги свалим всичките и да останем без маска