|
Получих от мои приятели, книгата на Шибендо „Тайната на Крия Йога Скрита в сутрите на Патанджали” Прегледах я и се разочаровах повече от колкото ми се искаше. Очаквах че все пак ще има що годе придържане към текста, и някаква специфична интерпретация. Но се оказа че на доста места има пълно разминаване с оригиналният текст, което се дължи на всяка вероятност на пълно неразбиране на сутрите, или което е по лошото, опит да се подведе публиката към някакъв тъмен мистицизъм, с непочтена цел. Ще дам само един пример за това, на страница 84 от първият том на горепосочената книга е дадено превод и интерпретация на 51 сутра от първата пада:
„………………….
І. 51. Тасяпи ниродхе сарва-ниродха нирбиджа самадхих.
Абсолютната и безусловна свобода без нито едно семе на ума е краят на всички краища.
И дори само звукът е толкова свещен. Бих искал с мен да повторите този звук няколко пъти. „Тасяпи ниродхе сарва-ниродхан нирбиджа самадхих”. Това е най силната мантра, свещен звук, който може да ви взриви. Той не идва от ума, а от някъде, от една огромна енергия на разбиране. Всички постулати само водят до написването на учебници, които четете по училища и университети. Но тези спонтанни слова стават писания. И за съжаление ние четем писанията като учебници, което е пълна обида за писанията. Дори и да не знаете санскрит и да не знаете значението, само да повтаряте Тасяпи ниродхе сарва-ниродхан нирбиджа самадхих ще бъдете взривени, това е гаранция!
Сега значението:
Абсолютната и безусловна свобода без нито едно семе на ума е краят на всички краища.
Това е значението на тези слова.
Пее:
Шива Шива Шамбо, Шива Шива Шамбо,
Махадева Шамбо, Махадева Шамбо
…………………”
Първо обърнете внимание на евтиният трик от времето на мадамата Блаватска. Във санскрит се влага едва ли не някакво магическо свойство, че ако го проговориш и ще ти се отворят очите от само себе си. В същност не!! Това не е от времето на Блаватска, това е тъп трик от времето на Буда още. Малко предистория само. По времето на Буда санскрит е бил в своя залез, на ведическият санскрит са говорили само жреците брамини, когато са изпълнявали жертвоприношенията. Обикновените хора са си нямали хабер какво са дърдорели жреците. Жреците пък от своя страна са проповядвали че това е език който е едва ли не само за боговете, дава на хората свръх сили, прави ги всемогъщи и всезнаещи. Самият Буда който е бил ученик на ведантисти, се е опълчил против тези глупости за превъзходството на Санскрит над другите езици. Буда без съмнение е можел да говори на Санскрит, но е предпочел да говори на езика на обикновените хора. Той е доказал че духовноста, няма нищо общо с това дали човек говори на санскрит или не. За съжаление няколко стотен години след неговата смърт, започват да превеждат на санскрит, всичко което е останало от Буда:):)
Та от време оно си е все така, няколко брамини си пишат важност, и учат че само със Санскрит човек може да се издигне нагоре. И ето го, пристига от Индия мистър Шибендо, и започва да разправя басни, че само като се повтаряло това изречение, само това било достатъчно за да се издигне човек духовно, и да получи просветление. Разправя, че писанията трябвало да се четат ей така, без да се разбират изобщо, просто да се повтарят папагалската. Нямало нужда от разбиране, било достатъчно само папагалското повтаряне! Мантрата идвала от някаква енергия, давала сила, ей така по някакъв таен начин. И дори той си позволява да казва че било пълна обида да се четат писанията по друг начин, освен по този по който той препоръчва – папагалското повтаряне без дори да се разбира какво се говори!
Вивекананда е обичал да повтаря старата истина от Упанишадите: „Думите са означение на даден предмет или явление, и всяко по нататъшно откъсване от предмета на тяхното означение води до опасна за ума фикция.”
Думите които са употребени от Патанджали имат значение, той е искал да каже нещо с тях, а не само да прави припев за песен която да си тананикаме като „тра ла ла, тра ла ла”
Ето и най-често срещаната интерпретация на въпросната сутра. Тя е последната сутра в първа пада на на Раджа Йога. В предишните сутри се говори за постигането на различни видове самадхи и се отбелязва че когато се постигне Нирвичара Самадхи, тогава се влиза за първи път със Ади Атма, със върхоната душа, тоест със Атман, със истинското АЗ. (Това е подобно на сатори във Дзен) От първото съприкосновение с Ади Атма се поражда разбиране за това как се отнасят към нас предметите и явленията. От това се изгражда специално отношение към света което е основата на Прагня - Висшата Мъдрост (І-48). От друга страна Прагня донася знание за Атман защото след изпитване на Ади Атма се изгражда знание за разликата между илюзорният свят и Ади Атма тоест нашето истинско Аз. Това не е книжно знание а практическа опитност. От това се изгражда навик да се подтиска покълването на Васаните, спира се образуването на нови желания, и не се позволява на старите да се проявяват. По подобен начин например се изгражда навик човек да се държи прилично според законите на обществото. Човек който е добре възпитан спазва законите на обществото в което живее поради своето убеждение и разбиране от необходимостта да се прилагат тези закони. Добре възпитаният човек следва общите закони за добро поведение, без това да му създава главоболие. За тези които не са възпитани добре, те трябва да полагат специални усилия за да не нарушават етикета и морала.
Законите за подтискането и покълването на Васаните са най-висшите морално етични закони. Когато се изпита съприкосновение със Ади Атма се постига знание за тяхната необходимост, твърда убеденост че те трябва да се прилагат. От това знание се изгражда своеобразен вид навик да се подтискат автоматично. Това е един вид пренебрежително отношение към възникването на собствените мисли. Каквато и мисъл да възникне на нея не се обръща достатъчно внимание и тя затихва от само себе си. Това се дължи на изградено отношение на безпристрастност към собствените мисли. Този вид навик, това отношение е също вид самскара за която става дума в въпросната сутра. Ето и превода:
Tasyaapi nirodhe sarvanirodhaannirbijassamaadhih //51//
Тася – от това
Апи – дори
Ниродха – подтискане задържане
Сарва – всичко, пълно цяло
Ниродха – подтискане задържане
Нирбиджа – без семе – тоест без васани, без самскари, или с други думи без всякакво желание
Самадхи -
І-51. Когато (се постигне) Ниродха (подтискане, или спиране, или спонтанно задържане) на тази (Самскара – която е образувана от съприкосновението с Ади Атма), тогава (се постига) Сарва Ниродха (цялостното пълно подтискане на всички Самскари). (Това се нарича) Нирбиджа Самадхи (тоест самадхи без семе, без самскари или васани, тоест пълно изгаряне на желанията).
Та като гледам единственото верно нещо което е направил Шибендо е че е прочел сутрата на санскрит, сигурно далеч по правилно от мен, но това може да направи всеки втори индиец!!
|
Пак малко за Шибендо
