>С природата е като с лова: едни твърдят че не е морално да убиваш животни за удоволствие, а други опонират че така поддържат връзката си с природата и с първичната си същност.

Когато преценяме подобни твърдения бихме могли да имаме предвид следните неща:
1. В природата няма морал, моралът е човешки (цивилизационен) продукт
2. В природата хищниците не убиват за удоволствие или за да "поддържат връзката си с природата", а защото това е единственият достъпен за тях начин за оцеляване. Така че да се ходи специално да се убива (като някакъв вид тренинг) не звучи толкова природно.

От друга страна, някои "еколози" стигат направо до човеконенавистничество (нямам предвид теб, Дрона, но предполагам знаеш, че ако развиеш до край някои от идеите тук, не е трудно да стигнеш до нещо, на което му викат екофашизъм).

Както Л. Рон Хъбард е посочил, първият закон на всяко живо същество е: "Оцелявай!" Хората са живи същества и не се различават от останалите в това отношение. Всеки вид се старае да заеме максимално широк ареал и само силата или липсата на ресурси (храна, вода) го ограничават. Какво значи "местни обитатели", къде си видяла някой вид да се съобразява с това и да не отива на някое място, за да не смути покоя на местните обитатели? Какво антиприродно може да има в същото поведение, когато го практикуват хората?

Ерозии и свлачища - а нима природните стихии (вятър и вода) не създават ерозии и свлачища? Нима гръмотевиците не създават огромни горски пожари, нима скакалците или козите не опоскват растителността в някои райони до шушка? Земята постоянно се променя, планини се създават и разрушават, морета и животински видове се появяват и изчезват... Винаги е било така, сигурно така и ще бъде.

Появила се е човешката цивилизация - като нов вид стихия ако щеш, по-мощна от стихиите на термитите, скакалците и бурите. Само по себе си това не е антиприродно, напротив.

Каква е същостта на еволюцията?

Истинското развитието е трансцендиране, отиване отвъд днешните ограничения, създаване (или изплуване) на нови измерения. Нови, по-дълбоки нива на самоорганизация. Ние сме част от този (духовен от самото начало) процес. Дори в момента изглежда сме висшето му стъпало на тази планета. С който и да е от тия хора, дето уж "безмозъчно" били отишли на Рила, можеш да споделиш много повече, отколкото с най-умното куче или лисица, стига наистина да искаш.

С всичко това не искам да кажа, че всяко човешко поведение към останалите същества е оправдано, в никакъв случай! По-скоро бих искал да не забравяме кои сме, и да не намразваме себеподобните си точно за тия им черти, които идват от природата. Цивилизацията е произлязла от природата, живее в природата, и същевременно е антиприродна. Всеки следващ етап в развитието по необходимост започва като отрицание на предишния. Ние вече не просто използваме околната среда, ние СЪЗДАВАМЕ околната си среда. И тази способност, комбинирана със старото - с това, което идва точно от животинското ни минало! - прави нещата страшни. Част от новите механизми за контрол над тази сила са моралът и социалните задръжки. И в сблъсъка с животинската ни природа те неминуемо пораждат странични ефекти - комплексарство, фрустрации, депресии. Но решението не е да изхвърлим бебето с мръсната вода. Решението е в бъдещето, не в миналото. След отрицанието трябва да дойде интегрирането. Не сме се интегрирали още добре с тази среда, която сме отрекли. Не сме интегрирани добре в самото общество, което създаваме.

За да се случи тази интеграция по-бързо и лесно, е добре да се ходи (вместо да не се ходи) сред природата, вкл. на Рила, и да се правят групови мероприятия (не само на Рила). Нека не отричаме растежа заради свързаните с него проблеми